Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— А сега ме чуй какво ще ти кажа, Роско: няма да се покалугерявам, просто ще раждам. И не ми липсват предложения.
— От сержант Бронсън може би?
Дъхът ми секна и не му отговорих. Не след дълго Брайън се обади:
— Какво има, любима? Децата ли могат да те чуят?
— Не, сър. Взех телефона в спалнята, а на горния етаж няма никого освен мене; Любими, този мъж е същият инат като баща ми. Аз го каних на гости, баща ми го кани, а пък Карол го кани поне веднъж седмично. Той благодари… и после ни съобщава, че не знае кога ще го пуснат в отпуска. Призна си, че през седмица е свободен в събота и неделя, но разправя, че нямало да му стигне времето, ако се отдалечи толкова много от лагера.
— Това е почти вярно. Защото няма кола. Остави колата си на Айра. Или на Брайън младши.
— Дрън-дрън, та пляс. Момчето на Уестън си идва през седмица, а пък е прост редник. Мисля, че аз съм една отхвърлена жена.
— Ник Уестън ходи да взема момчето си от Джънкшън сити и ти знаеш защо. Но не се спичай, Мейбъл — всичко е тип-топ. Тъкмо днес се видях с любимия войник на Карол.
Отново преглътнах сърцето си.
— Да, Брайни?
— Смятам, че съм съгласен с Карол. Вече знам, че Бронсън е най-добрият ни сержант-инструктор — проверявам оценките му всяка седмица. Що се отнася до самия сержант Бронсън, напомня ми за Айра. Айра сигурно е изглеждал точно така на тия години.
— Ние със сержант Бронсън сме като близнаци.
— Точно така, но на тебе повече ти отива.
— Ох, недей! Винаги си казвал, че изглеждам най-добре с възглавница върху главата.
— Казвам го, за да не вземеш да се надуеш, красавице. Жестока си и това всеки го знае, ала въпреки това приличаш на сержант Бронсън. Но той прилича на Айра повече по характер и по непукизъм. Напълно разбирам желанието ти да го гепиш и да го тръшнеш на черджето. Ако все още го искаш. Искаш ли го?
Поех си дълбоко дъх и въздъхнах шумно.
— Искам го, сър. Ако дъщеря ни Карол не ме пререди и не се вреди тя.
— Не, не! По старшинство, моля — това е война! Да си чака реда.
— Не казвай на Карол, че не бива — освен ако не говориш сериозно, мили, — защото тя наистина го мисли сериозно.
— Е, все някой ще го направи с Карол… а аз имам много по-добро мнение за Бронсън, отколкото за онзи пъпчив сополанко, дето отвори нашата Нанси. Не си ли съгласна с мене?
— О, Боже — да! Но въпросът е академичен: вече се отказах от всякакви надежди да докарам сержант Бронсън в този дом. Поне докато свърши войната.
— Казах ти да не се косиш. Едно пиленце ми прошепна, че скоро сержант Бронсън ще го повикат насред седмицата.
— О, Брайън!
Знаех какво означава това: ще го прехвърлят през океана.
— Айра беше прав — Бронсън няма търпение да замине Там и аз го включих в списъка — със специално нареждане на щаба на Пършинг за сержант-инструктори. Едно друго птиченце ми каза, че моята молба е била приета благосклонно. Така че очаквам да съм си вкъщи по същото време. Но… чуй ме сега хубавичко. Бих могъл да уредя нещата така, че той двадесет и четири часа да ти е на мушката. Ще успееш ли да го свалиш за толкова време?
— Ама, Брайни, моля ти се!
— Можеш или не можеш? Знам, че веднъж успя за един час да свалиш един, като имаше подръка само кон и каручка; днес имаш на разположение цяла спалня за гости със собствена баня. Какво друго ти трябва? Лодката на Клеопатра?
— Брайън, татко ми осигури онези кон и каручка, като знаеше какво се готви и ми съдействаше активно. Но този път смята за свой дълг да ме варди с пушка. При това заредена трийсет и осемкалиброва и изобщо няма да се поколебае да я използва.
— А, не може така. На генерал Пършинг това никак няма да му хареса — добрите сержант-инструктори са кът. Така че ще информирам Айра за плана на операцията, преди да затворя — което ще е скоро: монетите ми са на привършване. Той там ли е?
— Ще го доведа.
Сержант Теодор беше извикан в средата на седмицата — пуснаха го в отпуска в понеделник до осем часа сутринта идния четвъртък. Най-накрая той си дойде в Канзас сити.
Този инат сержант Теодор се появи вкъщи чак във вторник, в късния следобед… а пък Брайън ми беше казал, че ще дойде вкъщи най-късно към десет-единадесет сутринта.
— Къде беше? Защо се забави толкова? — Не, не казах нищо подобно. Може да ми се е искало… но бях изучила относителните достойнства на меда и оцета още докато бях девица, а това беше доста отдавна. Вместо това го хванах за ръката, целунах го по бузата и му казах с най-топлия си тон:
— Сержант Теодор… Колко е хубаво, че пак сте тук.
И преди, и по време на вечерята играех Корнелия и нейните скъпоценности — седях си спокойно и се усмихвах, докато всичките ми деца се бореха да му грабнат вниманието… включително татко, който искаше да си поговорят по войнишки.