Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Аха — извиках аз, — значи можехте да откупите живота му с цената на такива отстъпки?
— Млада лейди — отговори докторът, — можех и го сторих, и до края на живота си ще ми бъдете признателни за тази „низост“. Със задоволство трябва да призная, Азенат, че не ви липсва смелост. Но да не губим време. Както несъмнено се сещате, имението на мистър Фонбланк преминава към църквата, но известна част се запазва за оня, който се ожени за вдовицата, а този човек — май ще трябва да ви го кажа без повече заобикалки — съм лично аз.
Като чухме това гнусно предложение, майка ми и аз изпищяхме силно и се вкопчихме една в друга като обречени души.
— Така и очаквах — продължи докторът бавно и отмерено. — Тази комбинация ви ужасява. Мислите ли, че ще се заловя да ви убеждавам? Много добре знаете, че никога не съм се отнасял към жените като мормоните. Погълнат най-усърдно в научни занимания, аз оставих повлеканите, наричани мои жени, да се дерат и карат помежду си; от мен нямат нищо друго освен кесията ми, не ми е по вкуса такъв брак, дори и да имам време да му се отдам. Не, не бива, мадам, моя стара приятелко — с тези думи докторът стана и направи нещо като галантен поклон, — не бива да се боите от моята настойчивост. Напротив, радвам се, че виждам у вас дух на римлянка и макар че съм принуден да ви заповядам да ме последвате веднага, и то не по мое желание, а по чуждо разпореждане, надявам се, че накрая ще се погодим.
И като ни подкани да се облечем за път, взе лампата (защото вече се бе мръкнало) и тръгна към обора да приготви конете ни.
— Какво значи това? Какво ще стане с нас? — извиках аз.
— Във всеки случай да стане така, както мисли той — отвърна майка ми, потръпвайки. — Засега можем да му се доверим. Струва ми се, че в думите му има някаква зловеща закана. Азенат, ако те напусна, ако умра, нали няма да забравиш злочестите си родители?
Тук възникна малък спор помежду ни — аз я умолявах да ми обясни какво иска да каже, тя все отбягваше да ми отговори и настояваше да смятам доктора за приятел.
— Доктора ли?! — креснах най-после. — Човекът, който е убил баща ми?
— Недей така — рече тя, — нека бъдем справедливи. Дълбоко съм убедена, че се е държал като приятел. И единствен той, Азенат, може да те закриля в тази страна на смъртта.
В това време докторът се върна, водейки двата ни коня, а когато всички бяхме на седлата, ми заповяда да тръгна напред, понеже имал да говори с мисис Фонбланк по някакъв въпрос. Двамата се движеха със скоростта на пешеходец, шепнейки си оживено, а скоро след като луната изгря, видях, че се гледаха напрегнато, като от време на време майка ми улавяше доктора за лакътя, а той, противно на навика си, с енергични жестове възразяваше или я уверяваше нещо.
В началото на пътеката, която се изкачваше по планинския склон до вратата на жилището му, докторът ме настигна в тръс.
— Тук — каза той — ще слезем от конете, и понеже майка ти предпочита да бъде сама, двамата с теб ще вървим заедно пеш до къщата.
— Ще я видя ли пак? — запитах аз.
— Давам ти честната си дума — рече той и ми помогна да сляза от седлото. — Ще оставим конете тук — добави. — В тази каменна пустиня няма крадци.
Пътеката постепенно се изкачваше нагоре и къщата непрекъснато се виждаше от нея. Прозорците пак светеха, коминът пак бълваше пушек, но цареше гробна тишина и с изключение на силуета на майка ми, която се движеше много бавно подир нас, изглежда, на цели мили наоколо нямаше жива душа. При тази мисъл погледнах доктора, който вървеше до мен със сериозен вид, с прегърбени плещи и побеляла коса, после — отново тая къща, осветена и димяща като фабрика. И в тоя момент любопитството ми се пробуди.
— За бога — провикнах се аз, — какво правите в тази сурова пустиня? Той ме погледна със странна усмивка и отговори уклончиво:
— Не за пръв път виждаш пещите ми запалени. Рано една сутрин те видях да минаваш оттук с фургон; един деликатен експеримент завърши злополучно и трябва да се извиня, че изплаших коларя или коня, който ви караше.
— Какво?! — възкликнах, спомняйки си кривящия се силует. — Вие ли бяхте това?
— Да — отговори той, — но не мисли, че съм бил луд. Аз се гърчех от болки. Бях жестоко обгорен.
Бяхме вече близо до къщата, построена от дялан камък и много здрава, за разлика от обикновените къщи в тази страна. От камък беше и основата, и задната й стена. Нито стръкче трева не растеше от чакъла край стените, нито цветче не украсяваше прозорците. Единственото украшение над вратата беше грубо изваяно мормонско око, от детинство бях свикнала да гледам тази емблема, но след нощното ни бягство тя бе придобила нов смисъл и ме накара да потръпна. От комина се виеше огромен стълб дим, червенокафеникав по краищата от огъня, а от другия ъгъл на сградата, Близо до земята, яростни струи пара святкаха със снежна белота под лунната светлина и изчезваха.