Убежище

Монтолио все още почти не чуваше елфа, но когато пазителят осъзна, че Дризт поставя ониксовата фигура на въжения мост, думите му станаха по-ясни и той се отърси от своето съзерцание.

— Чакай — каза той, протягайки ръка. — Остави пантерата да почива.

Дризт не го разбра.

— Гуенивар почива повече от ден — отвърна той.

— Може би не след дълго ще се нуждаем от нея за нещо повече от лов — започна да обяснява Монтолио. — Остави я да почива.

— Каква е бедата? — попита неочаквано сериозно Дризт — Какво е видял Свирчо?

— Миналата нощ започна новолунието — каза Монтолио. Дризт, който още не знаеше почти нищо за лунните цикли, кимна. — Това е свещен ден за орките — продължи Монтолио. — Лагерът им е на километри оттук, но снощи чух воплите им.

Дризт отново кимна с разбиране.

— И аз чух звуците от песните им, но се чудех дали това не е просто тихият глас на вятъра.

— Орките са били — увери го Монтолио. — Всеки месец те се събират, грухтят и танцуват диво в типичния за тях унес. Както знаеш, те не се нуждаят от никакво вещество, което да предизвика това състояние при тях. Това не ме притесни, макар че изглеждаха твърде шумни. Обикновено не могат да се чуят оттук. Предполагам, че благоприятният… или неблагоприятен вятър донесе звуците.

— След като научи това, смяташ, че е било нещо повече от песен? — предположи Дризт.

— Свирчо също ги е чул — обясни Монтолио. — Той винаги бди над мен. — Пазителят погледна към бухала. — Отлетя натам, за да им хвърли едно око.

Дризт също погледна нагоре към великолепната птица, стояща наперено и гордо, сякаш разбираше комплиментите на Монтолио. Въпреки сериозните опасения на пазителя обаче, Дризт се зачуди колко добре той можеше да разбира Свирчо и колко добре бухалът можеше да осъзнава нещата, които вижда.

— Орките замислят военна кампания — каза Монтолио, почесвайки своя наежен приятел. — Изглежда Граул се е събудил след дългата зима с желание за отмъщение.

— Как можеш да си сигурен? — попита го Дризт. — Може ли Свирчо да разбира думите им?

— Не, не, разбира се! — отвърна Монтолио, замисляйки се над това.

— Тогава, как знаеш?

— Група уорги идва насам, това ми каза Свирчо — обясни пазителят. — Орките и уоргите не са най-добрите приятели, но се бият заедно, когато се задава беда. Празникът на орките миналата нощ беше доста див, което заедно с идващите уорги може да означава само едно.

— Има ли наоколо селище? — попита Дризт.

— Няма по-близо от Малдобар — отвърна Монтолио. — Съмнявам се, че орките ще отидат толкова далеч, но топенето на снеговете вече почти приключи и керваните ще тръгнат през прохода от Сундабар към Адбарската цитадела и по други маршрути. Вероятно е някой от Сундабар, защото Граул трябва да е или много дързък, или много глупав, за да нападне керван от тежковъоръжени джуджета от Адбар.