Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Гласът й заглъхна. Часовникът в главата й забави ход. Устните й помръднаха. Измори се и заговори с откъслечни фрази.
— Горкият свещеник. Кръв…
— Каква кръв? Какъв свещеник?
Кръмли се надвеси от прага.
Констанс се унасяше:
— … свещеникът. Бедният… Смазан. Студиото нахлу вътре. Купелът бе пълен с кръв. И трупове, Господи, осеяно с трупове. Горкият човек…
— Този от „Св. Себастиян“ ли? За него ли говориш?
— Разбира се, разбира се… Горкият. Горките те… Бедният Арби, какъв гений… Горкият Слоун. Жена му. Бедната Емили Слоун. Какво беше казала онази нощ? Че ще живее вечно. И се е събудила в небитието. Горката Емили. Холихок Хаус. Горката аз.
— Холи… какво?
— Хол… — Констанс промърмори нещо несвързано, — … ли… ок… Хаус…
И заспа.
— Холихок Хаус? Няма филм с такова име — промълвих аз.
— Не — каза Кръмли и направи няколко крачки. — Не е филм. Ще проверим.
Протегна ръка към нощното шкафче, извади телефонния указател и разгърна страниците. Спусна пръст по една от тях и прочете на висок глас:
— Санаториум „Холихок Хаус“. Разположен в близост до католическата църква „Св. Себастиян“.
Кръмли се наведе и долепи устни до ухото й:
— Констанс? Холихок Хаус… Кой се намира там?
Констанс простена, закри очи и се обърна на другата страна. С лице към стената изрече последните няколко думи за отдавна отминалата нощ.
— … щяла да живее вечно…, ама не е знаела, че… горкичките… бедният Арби… горкият свещеник… горкият човек…
Кръмли се изправи и измърмори:
— Ами да… Няма съмнение. Холихок Хаус. На един хвърлей от…
— … „Св. Себастиян“ — довърших аз. — Защо имам чувството, че се готвиш да ме заведеш там?
59
— Изглеждаш като претоплен мъртвец — ми каза Кръмли на закуска. — А ти — посочи Констанс — приличаш на Безпощадната справедливост.
— Аз на какво ти приличам? — поинтересува се Хенри.
— Не мога да те видя.
— Прието — отвърна слепецът.
— Сваляйте дрехите — каза замаяно Констанс. — Време за плуване. При мен!
Заминахме за къщата на Констанс.
Обади се Фриц.
— Готов ли си със средата за филма ми — излая той. — Или бяхме говорили за началото? Сега трябва да преправим Проповедта на хълма.
— И тя ли трябва да се пренапише?
— Чел ли си я скоро? — Гласът на Фриц ми напомни истерията на Кръмли, когато е готов да си оскубе косите. — Направи го. После напиши повествование върху целия филм, за да прикрием десетките хиляди други недостатъци, пъпки и брадавици на нашия епос. Скоро чел ли си ЦЯЛАТА Библия?
— Не си спомням точно.
Фриц оскуба още малко коса от темето си.
— Бягай да я прелистиш!
— Да я прелистя?
— Прескачай страниците. Искам те при мен в пет часа с проповед, от която да ми хвръкне шапката и с повествование, пред което и Орсън Уелс да прехапе устни. Твоят Unterseebot Kapitan ти заповядва да започнеш веднага!
Затвори.
— Събличайте се — измърмори Констанс полузаспала. — Всички да скачат!
Поплувахме. Влязох колкото се може по-навътре след Констанс, но тюлените я посрещнаха и отплуваха с нея.
— Господи — каза Хенри, застанал във водата, — първата ми баня от толкова години насам!
До два следобед бяхме изпили пет бутилки шампанско и изведнъж се почувствахме почти щастливи.
После някой седна, написа МОЯТА проповед и я изчете високо на фона на вълните.
Когато свърших, Констанс каза тихо:
— Къде да се запиша за неделното училище?
— Исус би се гордял с теб — заяви Хенри.
— Обявявам те за гений — изкрещя Кръмли и ми наля шампанско в ухото.
— Е… — отвърнах аз скромно.
Върнах се към писанията си и за нула време откарах Йосиф и Мария във Витлеем, строих мъдреците в редица, сложих Младенеца на купа сено, а зверовете гледаха с невярващи очи и по средата на нощта се заизреждаха камилски кервани, странни звезди и чудотворни рождения. Чух Кръмли да казва зад гърба ми: