Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

— Право казвате, отче.

— И така трябва, иначе Бог ще си ме прибере — изсмя се. — Неприятно е да вземаш пари от хронични грешници, но е по-добре, отколкото да знаеш, че са ги хвърлили за конни залагания. Тук имат по-голям шанс да спечелят, защото наистина успявам да ги сплаша с Исус. Докато психиатрите умуват, аз надавам такива крясъци, че на половината им падат гащите от страх. Седнете. Обичате ли уиски? Често се питам дали ако Христос бе жив, би ни почерпил и щяхме ли да се възпротивим. Това е ирландски тип логика. Елате.

Отидохме в кабинета му и той напълни две чаши.

— По погледа ви си личи, че не обичате уиски — забеляза свещеникът. — Е, оставете го. Да не идвате заради онзи глупав филм, който снимат в студиото отсреща? Фриц Вонг наистина ли е толкова откачен, колкото твърдят някои?

— И не по-малко симпатичен.

— Приятно е да чуеш как един писател хвали шефа си. Аз рядко съм го правил.

— Вие?!

Отец Кели се разсмя.

— Когато бях млад, написах девет сценария. По никой от тях не бе и не трябваше да бъде заснет филм. До трийсет и пет годишна възраст направих какво ли не, за да се купят, да вляза в играта. После пратих всичко по дяволите и се присъединих към духовенството. Не ми беше лесно. Църквата не взима току-така хора като мене. Но аз спечелих със стил, защото бях работил дълго върху документални филми с християнска тематика. Сега е ваш ред да говорите.

Не можех да спра да се смея.

— Какво има? — попита отец Кели.

— Имам чувството, че ако научат за годините Ви на писателстване, поне половината сценаристи от студиото ще дойдат не за изповед, а за съвет — как написахте тази сцена? Как я завършихте?…

— Уцели право в сърцето! — извика свещеникът, изпи чашата си до дъно, напълни я отново, изкикоти се и се разговорихме. Обсъдихме надълго и нашироко занаята на сценариста с тон на врели и кипели във филмовия свят. Описах му моята представа за Месия, а той — неговата за Христос.

Накрая каза:

— Май добре си го скърпил тоя сценарий. Но не забравяй, че ония приятелчета отпреди две хиляди години също ги е бивало в кърпенето. Сигурно забелязваш разликата между евангелията на Матей и Йоан.

Обзе ме неистово желание да се разбърборя на тази тема, но не се осмелявах да попаря свещеника, докато разпръскваше свежи, светени пролетни капки.

Изправих се и казах:

— Е, благодаря ви, отче.

Той погледна протегнатата ми ръка.

— Пищовът ти още не е гръмнал — рече спокойно. — Тръсвай задник на стола.

— Всички свещеници ли говорят така?

— В Ирландия — да. Подскачаш около дървото и те е страх да го отръскаш за ябълки. Тръскай.

— Мисля, че ще опитам една глътка — посегнах към чашата и отпих. — Ами… представи си, че съм католик.

— Представям си.