Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Роуз, нали? — Изглеждаше изненадана да ме види, но нямаше гняв или враждебност, с каквито бях свикнала да ме посрещат другите учители.
— Да. Имам един въпрос за… хм, магиите.
Тя вдигна учудено вежди. Дампирите не изучаваха предмети, свързани с магиите.
— Разбира се. Какво искаш да знаеш?
— Един ден чух проповедта на свещеника за свети Владимир… Знаете ли по какъв елемент е специализирал той? Искам да кажа Владимир, а не свещеникът.
Госпожа Кармак смръщи вежди.
— Странно. Макар да е много известен и почитан тук, много рядко се говори за него. Не съм експерт, но ако трябва да съдя по всички истории, които съм слушала за него, той нито веднъж не е извършил нещо, което би го свързало с някой от основните елементи. Или е било така, или пък никой не го е записал.
— А какво ще кажете за дарбата му да лекува? — продължих да настоявам аз. — Съществува ли елемент, който да позволява да се извършва това?
— Не, поне доколкото аз зная. — Устните й се извиха в лека усмивка. — Свещениците биха казали, че е лекувал благодарение на Божията сила, а не чрез магия с използване на някой от елементите. В края на краищата поне едно в тези легенди за него е сигурно: имал е изключителна духовна сила.
— Възможно ли е да не е се специализирал в нито един?
Усмивката й помръкна.
— Роуз, ти наистина ли питаш за свети Владимир? Или всичко това е единствено заради Лиса?
— Е, не съвсем… — заекнах аз.
— Зная, че на нея сега никак не й е лесно… особено на фона на съучениците й… но тя трябва да бъде много търпелива — любезно ми обясни госпожа Кармак. — Ще се случи. Винаги се е случвало.
— Но има случаи… искам да кажа, че понякога все пак не се е случвало, нали?
— Да. Но твърде рядко. Ала аз не смятам, че тя е от тези изключения. Постигнала е умения далеч над средните във всички четири основни елемента, макар и да не се е изкачила чак до високоспециализираните нива. И някое от тези умения може в най-скоро време да се прояви с пълна сила.
Това ми подсказа една идея.
— Възможно ли е да се специализира по повече от един елемент?
Тя се засмя и поклати глава.
— Не. Изисква се прекалено много сила. Никой не може да контролира всички елементи. Не може, освен ако не се лиши от разсъдъка си.
О, страхотно, няма що!
— Добре. Благодаря. — Наканих се да си тръгвам, когато ми хрумна още нещо: — Хей, помните ли госпожа Карп? Тя по какво беше специализирала?
Лицето на госпожа Кармак моментално придоби същото онова изражение на неудобство, което се изписваше по физиономиите на всичките наши учители всеки път, щом се споменеше името на госпожа Карп.
— Всъщност…
— Какво?
— За малко щях да забравя. Мисля си, че тя е била един от онези редки случаи, които никога не са се специализирали само върху един елемент. Просто донякъде е контролирала и четирите.
Прекарах остатъка от следобеда в размисли върху думите на госпожа Кармак, като се опитвах да ги съчетая с теорията ми за Лиса, госпожа Карп и свети Владимир. Освен това наблюдавах Лиса. Толкова много хора се натискаха сега да разговарят с нея, че тя едва ли бе забелязала мълчанието ми. Все пак често я улавях да ме гледа и да ми се усмихва, но в очите й бе стаена умора. Да се смее и клюкарства по цял ден с хора, които дори не харесваше, не можеше да не й се отрази и тя се изтощаваше все повече и повече.
— Мисията е приключена — казах й аз след часовете. — Вече можем да прекратим проекта «Промиване на мозъците».
Седяхме на една от пейките в двора. Тя леко поклащаше краката си напред-назад.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Ти успя да се справиш. Накара всички тук да се откажат от опитите си да вгорчат живота ми. Съсипа Мия, като й задигна Ейрън изпод носа. Ще си поиграеш с него да кажем още седмица или две, след което ще го зарежеш, както и другите от тайфата с шибания кралски произход. И накрая ще бъдеш по-щастлива.
— А защо смяташ, че сега не съм щастлива?
— Зная, че не си. Някои от купоните са доста забавни, но ти мразиш да се преструваш на приятелка на хора, които не харесваш — а ти не харесваш повечето от тях. Зная, че онази вечер едва изтърпя Зандър.
— Той е кретен, но с това мога да се справя. Но ако престана да се навъртам в тяхната компания, всичко ще се върне постарому. Мия ще започне отново да пръска отровата си. А аз не искам тя да ни притеснява.
— Само че не си струва, ако всичко останало те притеснява.
— Нищо не ме притеснява. — В гласа й прозвуча отбранителна нотка.