Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Именно тая странна двойственост на холдърите в отношението им към Ездачите бе обсебило мислите на Ф’нор. Холдърите твърдяха, че уейр-людете се държат настрана, че се държат снизходително и надменно към другите хора. В същото време, нямаше мъж или жена, Холдър или Занаятчия, който някога да не бе искал да Впечати Дракон. За мнозина това се бе превърнало в горчива завист. Обитателите на Уейровете смятаха, че стоят над простолюдието, дори когато и те показваха същите апетити като другите хора за материални блага и жени. Обаче те опровергаваха Занаятчийското твърдение, че ездата на Дракон било умение не много по-ценно и рисковано от кой да е занаят на Перн. Защото в никой друг занаят рискът на живота не е всекидневие. Мислите на Ф’нор инстинктивно се отклониха от подобни разсъждения, за да не би те да повлияят на състоянието на големия Кафяв, който яздеше.

Малката кралица се размърда в превръзката, където гой обикновено я носеше.

Сега младият Торик щеше да загуби част от своето ожесточение, ако наистина успееше да Впечати огнен гущер. Тогава щеше да разбере, че твърденията му за Ездачите са безпочвени. Ако огнените гущери наистина се привързваха и можеха да пренасят съобщения насам-натам, то това би било голяма благодат. „Гущер за всеки!“ Можеше да стане девиз. Ф’нор се засмя, като се замисли за възможната реакция на Старовремците. Щеше да им бъде от полза. И той се усмихна като си представи Т’рон опитващ се да примами огнен гущер, който го пренебрегва, за да бъде Впечатан от някое нисшестоящо занаятчийско дете. Добре би било нещо да накърни сляпото тесногръдие на Старовремците. Та нали и те в своето юношеско съзряване са искали да притежават Дракон. После са понасяли студ, излагали са се на смъртна опасност в борбата си с един вечен и лишен от разум враг. И така бяха забравили, че в живота има и други неща освен вечната бойна тревога. Не може цял живот да разсъждаваш, както си разсъждавал като юноша. Когато човек узрее, той научава, че в живота има и други неща.

После Ф’нор си спомни, че не бе имал възможността да спомене проблема на Бреке пред Ф’лар. Ф’лар вероятно вече се е върнал в Бендън. Ф’нор се укори за постъпката си, която си беше чисто вмешателство. Сигурно затова, защото твърде дълго е бил Помощник-водач, помисли си той. Не можеш просто ей така да се месиш в работите на чужд Уейр. А и Т’бор си имаше достатъчно грижи. Но, в Името на Първото Яйце, на Ф’нор му бе непоносима мисълта за сцените на Килара, чийто обект щеше да бъде Бреке, ако Орт лети с Уайрънт.