Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Това лято няколко основни отдела на Мосад заработиха на големи обороти, и най-вече „Проучвания“. Гершон можеше да им каже, че няма агент в персонала на което и да е посолство, акредитирано в Багдад, и това бе достатъчно да ги изнерви. Така че търсенето на подходящ дипломат започна.
Всяко чуждо посолство в Багдад беше обект на внимание. От столиците на всяка страна беше извлечен списък на целия им персонал в Багдад. Нищо не излезе; нито един от тях никога не бе работил за Мосад, за да може да се активира отново. В тези списъци нямаше дори и саян.
Тогава един служител предложи следната идея: Обединените нации. В Багдад имаше агенция от системата на световната организация — Икономическата комисия на ООН за Западна Азия.
Мосад бе проникнал дълбоко в Обединените нации в Ню Йорк и от там получиха списък на персонала. Едно от имената даде резултат; млад чилийски дипломат евреин на име Алфонсо Бенс Монкада. Не беше подготвен агент, но пък беше саян и следователно от него можеше да се очаква, че ще помогне.
Сведенията, дадени от Йерихон, се потвърждаваха едно по едно. Проверката потвърди, че армейските дивизии, които бе казал, че ще бъдат преместени, наистина бяха преместени; повишенията, които предсказа, се осъществиха, уволненията — също.
— Или зад този пингвин стои самият Саддам, или пък той предава страната си, без да му мигне окото — отсече Коби Дрор.
Давид Шарон изпрати трето писмо — също съвсем невинно на вид. За второто и третото не се наложи да викат професора. Третото писмо се отнасяше до една поръчка от клиент с база в Багдад за стъклария и порцелан. Очевидно, пишеше Давид, е необходимо малко повече търпение, за да може да се осъществи надеждно транспортиране.
Говорещ испански катса, вече базиран в Южна Америка, замина по спешност в Сантяго, за да убеди родителите на сеньор Бенс да настоят пред сина си да се върне веднага у дома в отпуск, защото майка му е сериозно болна. Баща му лично се обади по телефона в Багдад. Разтревоженият син подаде молба, незабавно получи три седмици отпуск по домашни причини и отлетя веднага за Чили.
Посрещна го не болна майка, а пълен екип инструктори на Мосад, които го помолиха да се съгласи с искането им. Той обсъди въпроса с родителите си и се съгласи. Чувствата, които ги караха да откликват на нуждите на земята Израилева, бяха много силни.
Друг саян в Сантяго отстъпи лятната си къща край морето, без да знае точно за какво ще се използва, и екипът от инструктори се настани в нея.
За да се подготви един катса да работи на място с дълбоко прикрит агент на вражески терен, са необходими поне две години и това е възможният минимум. Екипът разполагаше с три седмици. Работеха по шестнайсет часа на ден. Научиха трийсетгодишния чилиец на тайнопис и основните шифри, на миниатюрна фотография и превръщането на снимките в микроточки. Изведоха го на улиците и го научиха как да разбере дали го следят. Предупредиха го никога да не се измъква от проследяване, освен при крайна нужда, когато носи свръхсекретен материал. Посъветваха го, когато смята, че го следят, да не отива на уречената среща, а да се опита да направи връзка по-късно.
Показаха му как да използва запалителни химикали, поставени в куха писалка, за да унищожи инкриминиращи материали за секунди, докато се прикрива в някоя мъжка тоалетна, или просто докато завие зад ъгъла.
Изведоха го с коли, да му покажат как да открие дали го следи друга кола — един от тях го инструктираше, а останалите от екипа се правеха на „врагове“. Обучаваха го, докато ушите му писваха, очите го заболяваха и заспиваше прав.
Научиха го всичко за секретните „пощенски кутии“ или „хралупи“ — тайни места, където можеш да оставиш или да намериш съобщение. Показаха му как се правят — от дупка зад разхлабена тухла в стена, под надгробен камък, в цепнатината на старо дърво или под някоя плоча от уличната настилка.
След три седмици Алфонсо Бенс Монкада се раздели с разплаканите си родители и отлетя за Багдад през Лондон. Старшият инструктор се отпусна на стола си във вилата, прекара изтощено ръка по челото си и рече:
— Ако този нещастник оцелее, аз ще си отрежа главата.
Членовете на екипа се разсмяха. Докато обучаваха Монкада, нито един от тях не знаеше какво точно ще прави той, като се върне в Багдад. Не беше тяхна работа да знаят. Чилиецът също нямаше представа.
По време на престоя му в Лондон го заведоха в хотел „Пента“ на Хийтроу. Там се запозна със Сами Гершон и Давид Шарон, които му обясниха останалото.