Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » 20 години по-късно
20 години по-късно - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

20 години по-късно

Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:

„Двадесет години по-късно“ продължението на романа „Тримата мускетари“ на Александър Дюма-баща. Публикуван е за пръв път през 1845 г. Следващата, последна, част от трилогията е „Виконт дьо Бражелон“.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 334
Перейти на страницу:

Атос се поклони и седна. Лакеят искаше да се оттегли, но Атос го задържа.

— Госпожо — каза той на херцогинята, — имах смелостта да се явя във вашия дом, без да ви бъда познат; тя се увенча с успех, защото благоволихте да ме приемете. Сега се осмелявам да ви моля за половин час разговор.

— Готова съм да изпълня молбата ви, господине — отговори госпожа дьо Шеврьоз с най-привлекателна усмивка.

— Но това не е всичко, госпожо. О, аз искам прекалено много, зная това! Разговорът, за който ви моля, трябва да бъде насаме и извънредно много бих желал да не бъдем прекъсвани.

— Няма ме в къщи за никого — каза херцогиня дьо Шеврьоз на лакея. — Излезте.

Лакеят излезе.

За минута настъпи мълчание. Херцогинята и графът, които разбраха от пръв поглед, че са от благороден произход, се разглеждаха един друг без всякакво смущение.

Херцогиня дьо Шеврьоз първа наруши мълчанието.

— Е, добре, господине — каза тя усмихнато, — не виждате ли, че чакам с нетърпение?

— А аз, госпожо — отговори Атос, — гледам и се възхищавам.

— Извинете, господине — продължи госпожа дьо Шеврьоз, — но много бих желала да зная с кого говоря. Вие сте придворен, това е ясно, и все пак не съм ви виждала никога при двора. Да не би случайно да излизате от Бастилията?

— Не, госпожо — усмихнато отговори Атос, — но може би съм на път за там.

— А, в такъв случай кажете ми по-скоро кой сте и си вървете — извика херцогинята с този любезно-шеговит тон, който я правеше толкова привлекателна, — защото и без това съм вече достатъчно компрометирана, за да се компрометирам още повече.

— Кой съм аз, госпожо? Вие чухте: граф дьо Ла Фер. Това име ви е непознато. Едно време носех друго, което може би знаехте, но което сигурно сте забравили.

— Все пак кажете го, господине.

— Едно време се казвах Атос.

Госпожа дьо Шеврьоз отвори широко очи от учудване. Очевидно беше, както й каза графът, че това име не се бе изличило напълно от паметта й, макар че беше потънало между старите спомени.

— Атос? — каза тя. — Почакайте …

И тя сложи ръце на челото си, сякаш искаше да задържи за миг хилядите мяркащи се мисли, за да види ясно блестящия им и пъстър орляк.

— Желаете ли да ви помогна, госпожо? — попита Атос усмихнато.

— Да, да — каза херцогинята, уморена вече от това търсене, — ще ми направите голямо удоволствие.

— Тоя Атос дружеше с трима млади мускетари: д’Артанян, Портос и …

Атос се спря.

— И Арамис — довърши херцогинята живо.

— И Арамис, точно така — продължи Атос. — Значи не сте забравили напълно това име?

— Не, не — отговори тя. — Горкият Арамис! Той беше очарователен благородник, елегантен, дискретен и пишеше красиви стихове: струва ми се, че свърши зле.

— Нещо по-лошо. Той стана абат.

— А, какво нещастие! — рече херцогинята, като играеше небрежно с ветрилото си. — Наистина, господине, много ви благодаря.

— За какво, госпожо?

— Задето пробудихте в мен тоя спомен, един от приятните спомени на младостта ми.

— Тогава ще ми позволите ли да ви припомня друг?

— Във връзка с тоя?

— И да, и не.

— Ей богу, говорете! — каза госпожа дьо Шеврьоз. — С човек като вас рискувам всичко.

Атос се поклони.

— Арамис — продължи той — дружеше с една,млада шивачка на бельо в Тур.

— Една млада шивачка на бельо в Тур?

— Да, негова братовчедка, която се казваше Мари Мишон.

— А, познавам я! Същата, на която той писа от обсадата Ла Рошел, като я предупреждаваше за заговора срещу клетия Бъкингам.

— Именно. Ще ми позволите ли да говоря за нея? Госпожа дьо Шеврьоз погледна Атос.

— Да — каза тя, — само ако не говорите много лошо за нея.

— Това би значило да бъда неблагодарен — каза Атос, — а според мен неблагодарността не е недостатък или престъпление, а нещо по-лошо: порок.

— Вие неблагодарен към Мари Мишон, господине? — рече госпожа дьо Шеврьоз, като се опитваше да чете в очите на Атос. — Но как така? Вие никога не сте я познавали лично.

— Ех, госпожо, кой знае? — продължи Атос. — Една народна пословица казва, че само планина с планина не се среща, а народните пословици са понякога невероятно верни.

— О. продължавайте, господине, продължавайте! — живо каза госпожа дьо Шеврьоз. — Не можете да си представите колко ме забавлява тоя разговор.

— Вие ме насърчавате — рече Атос. — Ще продължа. Тая братовчедка на Арамис, тая Мари Мишон, тая млада шивачка на бельо най-после, въпреки неизгодното си положение имаше познати в най-висшите среди; тя наричаше най-видните придворни дами свои приятелки.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 334
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)