Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Те не обичат хората, които не се подчиняват на законите им. Ние сме планинци и нито една Черна качулка не ни е помогнала да си отвоюваме Кулата на орлите или пък да не се връщаме с празни ръце от лов. Когато закарахме кожите си на пазара, поискаха да ни вземат данък. Да не би техните заклинания да вкарват зверовете в капаните ни или да ги нанизват на копията ни? Плащаме само когато купуваме нещо. Не ние започнахме войната. Но когато им казахме всичко това ясно и открито, и други набраха кураж да постъпят като нас, затова Качулките решиха да ни унищожат, за да си остане всичко, както на тях им е удобно. И успяха.
— Не още — натърти Крейк. — Можеш ли да доведеш своите хора в кулата? Ранен съм и едва ходя, иначе бих ти помогнал.
— Ще дойдем.
Джорик се върна при лодката и плисна шепа вода в лицето на мъжа, който бе седнал на носа. Той се понадигна и изпълзя на брега. След това водачът на бегълците вдигна другия от дъното и го метна ловко на гърба си, от което пролича, че не го прави за първи път.
Положи го в постелята от трева, Крейк се зае с огъня и с приготвянето на храна, а Джорик се върна за багажа.
Никой от двамата не беше едър като водача. Момчето в безсъзнание беше само кожа и кости и дъхът му едва се усещаше през безводно отпуснатите устни. Другият беше нисък, тъмнокож и къдравата набола брада напомни на Крейк за мъжете на Калуф. Той се взря подозрително в есперианеца изпод зачервените си клепки, след това заоглежда обстановката наоколо си.
Крейк не се опита да установи телепатичен контакт. И без това подозираха есперианските му способности. Опита се да открие Такия, но отново без резултат. Това го разтревожи. Бе направил всичко възможно да я убеди, че ще им даде подслон, и тя не би трябвало да се противопоставя. Джорик и спътниците му с нищо не ги заплашваха, а можеха само да им помогнат, като присъединят силите си към техните.
Не можеше да тръгне наникъде, преди да зараснат раните му. А без оръжие трябваше да разчитат само на собствените си еспериански сили в случай на нападение. Беше се уверил с очите си в способностите на Качулките и сериозно се съмняваше, че двамата с нея можеха да се справят при предстоящия сблъсък, за който Черните качулки положително щяха добре да се подготвят. Досега бе успявал да обърка плановете им просто защото те не подозираха съществуването му. Следващия път щеше да бъде лишен от това предимство.
От друга страна, ако имаха оръжие, кулата можеше да бъде защитена. Например с лъкове — Крейк предвкуси удоволствието от стъписването на Качулките при гледката на летящите срещу тях стрели. Колкото и високо мнение да имаха за себе си, дори търговците на Калуф не познаваха това оръжие. Не го познаваха и воините в Сампур. Трябваше да попита Джорик дали е виждал такова нещо.
Междувременно седеше при гостите си и наблюдаваше как Джорик храни с плодова каша посъвзелото се момче, докато другият лакомо гълташе късове сушено месо. Когато се засити, той се примъкна до огъня и тикна палец в гърдите си.
— Закут — представи се той.
— От Ларуд ли?
Това беше единственият град, чието име бе чул от хората на Калуф.
Мургавият не скри изненадата си, но този път в нея нямаше и сянка от подозрителност.
— Какво знаеш за Децата на Ной, чужденецо?
— Пътувахме известно време заедно из равнината с един човек на име Калуф, Първи търговец от Ларуд.
— Дебел мъж, който често се смее и има перо от сокол на шапката си ли?
— Не — поохлади възторга му Крейк. — Този Калуф, който предвождаше кервана, беше слаб мъж и можеше да познае колко е остър един меч по ефеса му. Колкото до украшенията — на неговата шапка имаше червен скъпоценен камък. И винаги се кълнеше в Очите на господарката Лор.
Закут избухна в пронизителен смях.
— Виждам, че не си вчерашен, нали, господарю на кулата? Аз не съм от Ларуд, но познавам Калуф и знам, че на него и спътниците му може да се разчита. Като те гледа човек обаче, и на теб не ти е било лесно напоследък. Да не се е случило нещо с Калуф?
— Докато стигнахме до вратите на Сампур, всичко беше наред. Какво се е случило след това, не знам.
Джорик се усмихна и настани болника в постелята.
— Май сте се разделили неочаквано, а, владетелю Ка-рак?
Крейк реши да им каже истината.
— Поставиха рога на двама души. Последвах ги, за да им помогна с каквото мога.
Джорик се навъси, а Закут плю в огъня.
— С нас не постъпиха така — ние не притежаваме силата — каза след малко Закут. — Но те знаят и други номера. И стигна дотук, така ли?
— Одра ме мечка — добави Крейк още нещо от приключенията си — и се скрих, докато зараснат раните ми.
— Бърлогата е удобна — съгласи се Джорик. — Но откъде се снабдяваш с храна? Тази пустош не ражда такива неща.