През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Значи не е оттук?
— Не. Когато баща му се пресели тук, дойде от Ороси, главния град на миридитите.
— Е, какво те засяга тогава смъртта му? Подчинени ли са миридитите на законите на падишаха?
[#1 Католическа албанска прослойка. — Бел. нем. изд.]
— Не, гледат на тях като на свободни арнаути.
— А знаеш ли, че те се съдят само помежду си, и то по старите закони на Скендер бег[28].
— Знам го, разбира се.
— Тогава не е необходимо да се тревожиш толкова за смъртта на месаря. Убих го, с право или не, при тези хора е все едно. Попаднах под закона за кръвното отмъщение и роднините на убития ще го упражнят върху мен. Но ти нямаш нищо общо със случая.
— Ах! — пое си дълбоко въздух Илия. — Тогава е добре за мен.
— Значи се разбрахме. Но има и още един убит.
— Кой е той?
— Един тъмничар от Едирне, който е освободил един затворник и е избягал с него. Този го преби. При двамата мъртъвци ще намериш също и мюбарека, на когото разтроших с куршум лакътя.
— И него ли? Ефенди, но ти си направо ужасен човек!
— Напротив, много съм добър. Но при това положение на нещата не можех да действам по друг начин.
— Как се случи всичко това?
— Седни при нас. Трябва да ти разкажа.
Кехаята седна и аз започнах изложението си. Имахме време, затова му разказах всичко, възможно най-подробно. Съобщих му също защо преследваме Баруд ал Амасат. Така Илия доби ясна представа за нашите намерения и това му помогна да разбере с какви мошеници има работа. Щом най-сетне млъкнах, той стоеше слисан.
— Нима е възможно всичко това? — чудеше се кехаята. — Вие сте като бронираните воини на халиф Харун ал Рашид, които обикаляли из цялата империя, за да наказват злото и възнаграждават доброто.
— О, ние съвсем не сме толкова възвишени и приказни хора. Мъжете, за които ти разказах, сториха зло на наши приятели и на нас самите. Те планират и други престъпления, но ние ще ги проследим и ще им попречим да ги извършат. Какво ще правиш сега?
Илия чешеше с две ръце главата си и накрая отговори:
— Дай ми някакъв добър съвет!
— Ти си служител и би трябвало да знаеш какво ти повелява дългът. Нямаш нужда от съветите ми.
— Щях да знам какво да направя, ако не беше сторил една голяма глупост. Защо стреля в лакътя на мюбарека? Не можа ли да се прицелиш в главата или в гърдите му? Тогава нямаше да го има повече на този свят.
— Ти казваш това като кехая?
— Не, не кехаята говори сега с теб. Ако старецът беше мъртъв, щях да наредя да погребат тримата и никой нямаше да каже нито дума повече. Сега обаче трябва да арестувам мюбарека и да го предам на съда. Това е неприятен случай.
— Нищо лошо не виждам в това. Би могъл дори да си припишеш заслуги. Той е избягал от затвора в Остромджа. Ще го заловиш и ще го изпратиш в Юскюб и с това приключваш.
— Не се подигравай! Не знаеш какво може да ми се случи. Но ти едва ли също ще напуснеш Жиганци жив, защото си под заплаха от кръвно отмъщение.
— Има ли месарят много роднини мъже?
— Да, има брат Хайдар.
— Знаеш ли дали си е вкъщи днес?
— Да, Хайдар е тук, защото ратаят ми съобщи моята вест на него, а не на самия Чурак.
— Хм! Това наистина е съмнително. Ако е като брат си, трябва да се пазя от него.
— Вероятно е така. Никога не съм го смятал за толкова почтен, колкото Чурак. Но понеже той е бил подлец, то тогава брат му Хайдар е още по-голям. Докато си тук, животът ти е в опасност. Затова ще ти дам един добър съвет: незабавно яхвай коня и потегляй. Това наистина е най-доброто, което можете да направите.
— И най-доброто за теб! Нали?
Този въпрос смути Илия. Той толкова настоятелно ме убеждаваше, както само един загрижен за самия себе си човек можеше да направи. Човекът беше почтен, но като син на своята страна, трябваше да се съобразява с несигурността на тамошните правни отношения.
— В какъв смисъл за мен, ефенди?
— Ако си тръгнем, ти просто ще пуснеш мюбарека да си върви. Така няма защо да се страхуваш от отмъщение, а дори ще очакваш благодарност.
Той се изчерви. Бях прозрял истината. Все пак той каза:
— Не мисли така за мен! Ще изпълня стриктно дълга си.
— Това и очаквам от теб. Само искам още вечерта да арестуваш мюбарека. Двата трупа според мен могат да си останат там.
— И какво да правя с него?
— Да го затвориш тук, докато утре го откараме до Юскюб.
— О, Боже! Аладжите ще нападнат къщата ми!
— Ние ще ти помогнем да я защитиш.
— Но по-късно отмъщението им ще ме застигне!
— Аладжите няма да могат да ти сторят нищо лошо, защото утре ще закараме и тях в Юскюб, заедно с Манах ал Барша и Баруд ал Амасат.
28
Прякор на Георги Кастриоти — албански патриот и национален герой, който след нашествието на турците бил изпратен от баща си като заложник при султан Мурад II, който присъединил Албания към империята си и изпратил Скендер бег да покори Сърбия, но той се разбунтувал срещу турците, отрича се от мохамеданството и вдига въстание в Епирските планини. — Бел. пр.