Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
През декември миналата година Микаел си бе обещал да престане да идва тук с напразната надежда да види Лисбет Саландер и до този момент оставаше верен на обещанието си. Сега спря на отсрещния тротоар срещу входа на жилищния ѝ блок. Усети импулс да пресече улицата и да пробва да позвъни на вратата ѝ, ала осъзна колко безумно е да се надява тя внезапно да се появи отново и, което бе още по-малко вероятно, да иска да говори с него.
Накрая сви рамене и продължи към Синкенсдам[39]. Успя да извърви още шейсетина метра, когато чу някакъв шум, погледна назад и усети как сърцето му прескача един удар. Трудно можеше да сбърка кльощавото ѝ тяло. Лисбет Саландер току-що бе излязла на улицата. Тя тръгна в обратна посока и се спря до паркиран автомобил.
Микаел отвори уста, за да я извика, но думите му заседнаха в гърлото. В този момент видя как някаква фигура излиза от една от спрелите до тротоара коли. Мъж, който тихомълком се приближи до Лисбет. Доколкото Микаел можа да види, бе висок, доста пълен в областта на корема и косата му бе хваната на конска опашка.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ЧУ шум и мярна някакво движение с крайчеца на окото си точно в момента, когато се канеше да пъхне ключа във вратата на своята виненочервена хонда. Мъжът се приближи до нея от едната ѝ страна и тя успя да се обърне с лице към него само секунда преди да я достигне. Веднага го идентифицира като Карл-Магнус Лундин, Маге, 36-годишен, член на МК „Свавелшьо“, който няколко дни по-рано се бе срещнал с русия великан в кафене „Блумберг“.
Лисбет прецени, че тежи около 120 кг. Освен това ѝ се стори агресивен. Затова използва ключовете като бокс и без да се колебае, с едно светкавично движение, му нанесе дълбока рана от основата на носа до ухото. Мъжът си пое дълбоко въздух, а Лисбет Саландер потъна сякаш вдън земя.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ВИДЯ как Лисбет Саландер замахва с юмрук. В мига, в който уцели нападателя си, тя се хвърли на земята и се претърколи под колата.
ЛИСБЕТ СЕ ПОЯВИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА на автомобила след няколко секунди, готова да се отбранява или да бяга. Погледна врага в очите над предния капак на колата и веднага реши да прибегне до втория вариант. Бузата му кървеше. Преди дори да успее да я фокусира с поглед, тя вече бе пресякла улица Лундагатан и продължаваше към църквата „Хьогалидсшюркан“.
Микаел стоеше като парализиран със зяпнала уста, когато нападателят внезапно се затича след Лисбет Саландер. Приличаше на танк, подгонил играчка.
Лисбет изтича по стълбите към горната част на Лундагатан, като вземаше по две стъпала наведнъж. Когато стигна горния край, хвърли бърз поглед през рамо и видя как преследвачът ѝ стъпва на първото стъпало. „Бърз е.“ За малко да се спъне, но в последния момент забеляза триъгълниците на дирекция „Пътища“ и купчините с пясък. Улицата бе разкопана.
Маге Лундин почти бе изкачил стъпалата, когато отново мярна Лисбет Саландер. Видя как тя хвърля нещо, но не успя да реагира, преди правоъгълното паве да го удари отстрани по челото. Ударът не беше особено точен, но камъкът бе доста остър и го поряза. Мъжът усети, че губи опора, и се строполи назад по стъпалата. Успя да се хване за парапета, ала вече бе изгубил още няколко секунди.
МИКАЕЛ ИЗЛЕЗЕ ОТ ВЦЕПЕНЕНИЕТО СИ, когато мъжът изчезна при стълбата, и изкрещя след него да я остави на мира.
Лисбет вече бе преполовила двора, когато чу гласа на Микаел Блумквист. „Какво по дяволите става тук?“ Тя промени посоката си и погледна към него през парапета на площадката. Видя Микаел Блумквист да стои на около три метра под нея в долната част на улицата. Поколеба се за част от секундата, след което отново се затича.
В МИГА, В КОЙТО ХУКНА към стълбата, Микаел забеляза как един микробус додж изръмжа от мястото си при входа на блока на Лисбет до колата, която тя се бе опитала да отвори. Превозното средство се откъсна от тротоара и подмина Микаел в посока към Синкенсдам. Микаел успя да мерне някакво лице, ала уличното осветление бе твърде слабо, за да успее да различи регистрационния номер на колата.
Хвърли колеблив поглед към автомобила, но продължи да бяга след преследвача на Лисбет. Настигна го в горния край на стъпалата. Мъжът бе застанал с гръб към Микаел, стоеше напълно неподвижно и се оглеждаше наоколо.
Точно когато Микаел щеше да го стигне, той се обърна и го удари силно с десния си юмрук по лицето. Микаел бе напълно неподготвен. Строполи се по стъпалата с главата надолу.
ЛИСБЕТ ЧУ СПОДАВЕНИЯ вик на Микаел и почти спря. „Какво по дяволите става?“ След това хвърли бърз поглед през рамо и видя как Маге Лундин, който бе на около 40 метра по-надолу по улицата, се затича към нея. „Той е по-бърз. Ще ме настигне.“