Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Спри там! — гласът отекна в клисурата, уверен и настоятелен.
Кай дръпна рязко юздите и спря каруцата на място. Със свито гърло Джизал обходи с очи склоновете на клисурата. Тогава видя мъжа. Беше едър и носеше античен кожен нагръдник. Седеше небрежно на върха на единия склон, преметнал крак през ръба ни скалата. Дългата му коса се развяваше на вятъра. От това разстояние Джизал можеше да го определи само като приветлив, дружелюбен и усмихнат.
— Казвам се Финиъс и съм скромен слуга на император Кабриън!
— Кабриън ли? — провикна се Баяз. — Чух, че напълно е превъртял!
— Има някои по-странни идеи — вдигна рамене Финиъс, — но с нас винаги се отнася добре. Нека ви обясня положението — обградени сте!
Иззад дървото излезе с решителна походка мъж с щит и къс меч. След него се появиха още двама, после още трима — изскочиха иззад скали и храсти със сериозни лица и още по-сериозни оръжия. Джизал облиза устни. Естествено, Джизал дан Лутар се смее в лицето на опасността, но в този момент той не виждаше нищо забавно, на което да се смее. Погледна през рамо. Иззад скалите, покрай които бяха минали само преди миг, бяха наизлезли още мъже и препречваха пътя назад.
Деветопръстия скръсти ръце на гърдите си.
— Не може ли поне веднъж да не съм аз изненаданият? — рече той.
— Има още няколко от моите момчета — извика Финиъс — тук горе, при мен! Бива ги с лъка и са си приготвили стрелите.
Джизал видя силуетите с извитите оръжия на фона на светлото небе.
— Та както виждате, дотук сте!
Баяз разпери ръце.
— Може да намерим някакъв изход, който да устройва всички ни! Кажете си само цената и…
— Не ти щем парите, старче, обиждаш ме с това предложение! Ние сме войници, не крадци! Имаме заповед да издирим определена група хора, сами в пустошта, далеч от пътническите маршрути! Търсим едно дърто плешиво копеле, един кльощав болнав младеж, някакво наперено конте от Съюза, една белязана курва и накрая един маймуноподобен северняк! Да сте срещали по пътя насам подобна група?
— Ако аз съм белязаната курва — провикна се Деветопръстия, — кой тогава е севернякът?
Джизал примижа. Не шеги, само не шеги, помисли си той, но за негова най-голяма изненада Финиъс се засмя.
— Ха, не ме предупредиха, че ще сте такива веселяци. Това ни е като допълнителна награда — ще ни повеселите поне докато не ви убием. Къде е другият, онзи навигатор?
— За съжаление нямам представа — отвърна ядосано Баяз. — Ако някой трябва да умира, това е той.
— Не си го слагай на сърцето. Ще се оправим с него по-късно. — Финиъс се засмя непринудено и хората му се усмихнаха и наместиха пръсти на оръжията си. — И така, ако обичате, сега предайте оръжията си на момчетата отпред. После ще ви вържем и потегляме към Дармиум преди залез-слънце!
— А какво ще стане, като стигнем там?
Финиъс вдигна рамене.
— Не е моя работа. Аз не задавам въпроси на императора, вие не задавате въпроси на мен, ясно ли е? Така никой няма да бъде одран жив. Разбираш ли накъде бия, старче?
— И още как. Боя се обаче, че Дармиум не ни е по път, така че ще пропуснем.
— Ей, ти — извика Финиъс, — да не си малоумен?
Най-близкият войник пристъпи напред и хвана оглавника на коня на Баяз.
— Край на глупостите — изръмжа заплашително той.
Джизал усети как стомахът му се обръща. Въздухът над раменете на магьосника затрептя като мараня над огнище. Войникът отпред отвори уста, но не можа да каже и дума. Лицето му се изопна и главата му се разцепи. В следващия миг излетя като изстрелян от нечий гигантски невидим лък. Дори не успя да извика.
Не успяха и четиримата, застанали зад гърба му. Усуканите им тела, дънерът, както и голямо количество от околните камъни и пръст полетяха и се забиха в скалистия склон на клисурата със звука на срутваща се къща.
Устата на Джизал увисна. Беше скован от ужас. Всичко стана за по-малко от секунда. В един момент пред него стояха петима здрави мъже, а в следващия лежаха разпарчосани под камара от отломки. Разнесе се крясък и едно тяло полетя към дъното на клисурата. Отскочи като парцалена кукла от скалите и се просна по очи в потока.
— Тръгвайте! — изрева Баяз, но Джизал не можа да помръдне от място.
Остана неподвижен на седлото, с отворена уста. Въздухът около раменете на магьосника продължаваше да трепти. Скалите зад гърба му се изкривиха и завъртяха зад маранята. Заприличаха на камъните на дъното на бърз поток. Възрастният магус се намръщи и погледна ръцете си.
— Не… — прошепна той, докато ги обръщаше пред очите си.
Сякаш подети от вятъра, изсъхналите листа се вдигнаха от земята и се извиха във вихрушка.