Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— С чилийски паспорт?
— Същият!
Бърк се замисли. Накрая каза:
— И какво толкова?
— Не знам, знам само, че онзи янки полудя, врещеше за пране на пари, за тероризъм…
— Тероризъм?
— Кълна се в Христа, че се беше зачервил кат’домат. Тъкмо си мислех, че ще вземе да се гътне от мозъчен удар, когато той дръпна Селяндура настрана — ама колко беше „дебел“ тоя, няма да ти казвам…
— Кой?
— Селяндура бе! Представи се като „инспектор Дохърти“, ама си беше типичен селяндур от графство Кери, мене ако питаш. Та онзи, лигата, го дръпна настрани да си приказват на ушенце. После Дохъртито идва при мен и вика, че ще ни затвори предвид „предстоящо разследване“.
— Какво разследване? — попита Бърк. — За какво изобщо става дума?
— Накратко казано — за теб. Селяндура рече, че започват разследване за пране на пари и че искат да разговарят с нашия господин Майкъл Бърк най-вече щото името ти било в досието.
Бърк изпъшка.
— И после какво?
— После ли? Ами после ме изхвърлиха от офиса ми — от собствения ми офис, ако щеш вярвай, дето усърдно съм обслужвал почтена клиентела в продължение на…
— Как се казва този легат?
— Коваленко. — Стария свали ръкавиците си и остави лозарската, ножица на земята до розовия храст. — Хайде да влезем и ще ти покажа визитките им.
Бяха три, сложени на малката мраморна масичка във вестибюла. Първата беше на Шон Дохърти, инспектор в Международната служба за сътрудничество към Гарда (МСС). Втората беше на Ира Монаган от Службата за финансово разузнаване на Гарда (СФР).
Третата визитка носеше логото на ФБР — златен американски орел — и името Реймънд Коваленко. Според визитката Коваленко беше аташе към посолството, отпечатан беше и адресът — посолство на САЩ, Гросвийнър Скуеър, Лондон.
— И какво ще правим? — попита Бърк.
— Надяват се, че ще им врътнеш една шайба и ще си уредите любовна среща.
Бърк не се поколеба. Набра номера на Дохърти. Инспекторът го помоли да изчака, държа го на телефона доста дълго, а накрая предложи Бърк да се яви в кабинета му следващия следобед.
— Ако за вас не е проблем, мога да дойда още сега — каза му Бърк.
Колкото по-бързо изяснеше нещата, толкова по-скоро щеше да възобнови работа фирмата и толкова по-добре за всички.
Цъкване с език отсреща.
— Боя се, че за нас не е удобно — уведоми го Дохърти. — Най-рано утре следобед. В три удобно ли е? На улица „Пиърс“?
— Надявах се, че…
— Вярвам ви, но между нас да си остане, вашият сънародник Коваленко здравата се е запалил по този тип Д’Анкония. Помолих ви да изчакате, за да говоря с него по телефона, и мога да ви уверя, че е твърдо решен да се срещне с вас лично. Така че всички ще чакаме със затаен дъх!
На следващия ден Бърк отиде в участъка, като си носеше и паспорта според указанията. Лепнаха му на ревера етикетче с името и го заведоха в малкия разхвърлян кабинет на инспектор Дохърти.
Вътре чакаха двама мъже. По-дребният беше русоляв и с крехката физика на заклет пушач. Това беше инспектор Дохърти от плът и кръв (доколкото можеше да се говори за плът при него). Другият беше Рей Коваленко. Близо метър и деветдесет висок, як, с плоски черти, лепнати върху розов тен над малка момичешка уста.
Коваленко посочи един празен стол на Бърк и всички седнаха. Бърк вдигна вежди в услужлива физиономия, като местеше поглед от единия към другия мъж, но май и двамата не бързаха да подхванат разговор.
Агентът на ФБР извади пластмасово шишенце с дезинфектант за ръце от джоба си, изстиска малко върху едната си длан, после разтърка ръце и се зае да оглежда ноктите си. Накрая каза:
— Този ваш клиент — Д’Анкония. Какво можете да ми кажете за него?
— Ами — започна Бърк, — имаше чилийски паспорт…
— Това го знаем — прекъсна го остро Коваленко.
Грубостта му свари Бърк неподготвен. В първия момент не знаеше как да реагира и какво да каже. Затова започна отначало:
— Както казах, паспортът му беше чилийски, но от акцента му личеше, че е американец. От Щатите.
— Значи сте знаели, че името е мнимо.
Бърк поклати глава.
— Не.
Коваленко впи очи в него.
— Значи не ви се е сторило странно, че човек на име Франсиско Д’Анкония влиза в офиса ви и иска да му регистрирате корпорация с име „Туентиет-Сенчъри Мотор Къмпъни“?
— Е, името наистина звучеше като анахронизъм — призна Бърк, — но…
— Внимавай в картинката — предупреди го Коваленко.
Бърк разпери ръце с дланите нагоре и погледна въпросително към Дохърти. Дохърти отклони поглед. Малката уста на Коваленко се изкриви присмехулно. Той се наведе към Бърк.