Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Кой уби Дима? — попитах някак между другото, разсеяно и без особено любопитство. Таня се смръщи, набърчи нос и се извърна. — А?
Приятелката ми тежко въздъхна:
— Аз естествено.
— Защо го направи?
Таня сви рамене.
— Изплаших се. Както се казва, старата любов ръжда не хваща. Ти си чувствителна жена и не е трудно да те разнежи човек. Щеше да забъркаш разни каши и да избягаш с този хлапак. Естествено след това щеше да разбереш, че си постъпила тъпо, но… Не можех да ти позволя да извършиш тази глупост.
— Ясно. Бива си я моята приятелка.
— Стига де — махна с ръка тя. — Дима е мъртъв, а пък аз съм жива и ако ме обичаш, ще ми простиш. Така ли е?
— Така е. Но не си стреляла ти, нали? Не може да си чак такава глупачка, че да отидеш там и сама да го убиеш. Въпреки цялата си любов към мен…
— Естествено. Стреля Вова…
Независимо от всичко, аз се задавих със сладоледа. Таня ме потупа по гърба и назидателно каза:
— Внимавай…
— Благодаря… Вова наистина ли уби приятеля си?
— Че къде ще се дене? — Тя въздъхна.
— Дааа — поклатих глава аз, — на никого не бива да имаш доверие.
— Защо? Аз ти вярвам, ти на мене също ми вярваш, а пък на останалите наистина няма защо да им се вярва.
В самото начало на лятото, рано сутринта, когато нормалните хора още спят и през ум не им минава да се събуждат, Таня връхлетя у нас. Тя позвъни на вратата нагло и настойчиво, мъжлето ми леко помръдна и каза:
— Ще метна една граната…
Дожаля ми за него и прошепнах:
— Не се буди, аз ще отворя. — И тръгнах по коридора, измисляйки как да набия канчето на Таня. Нямах никакво съмнение, че на вратата звънеше тя.
Приятелката ми изглеждаше толкова полудяла, че всички думи, които си подготвих, изчезнаха нанякъде и аз само успях да попитам:
— Какво има?
— Видя ли вчерашния вестник? — измърмори Таня.
— Кой вестник?
— О, господи… — Тя бръкна в чантата си и извади вестника. Той излизаше в нашия град в петък, вчера го преглеждах и не открих нищо особено и изобщо нямаше никаква нужда да се връхлита в жилището ми по този идиотски начин и да се будят хората в такава ранина. Казах нещо подобно и на Таня. Тя разтърси глава и заби пръст в колонката под названието „Произшествия“. Дописката беше малка и аз не й бях обърнала внимание вчера. В нея пишеше, че на 7 юни вечерта гражданинът М., който се намирал под силното въздействие на наркотици, изнасилил непълнолетната А., като преди това пребил жестоко момиченцето. То било откарано в тежко състояние в болницата. М. изчезнал от местопрестъплението и в момента се криел от милицията.
Намръщих се и казах:
— Знаеш мнението ми за наркотиците.
— Зная го, Лада, зная го — увери ме Таня, потрепвайки до мен. — Как мислиш, кое е това момиченце, скромно споменато с буквата А.?
— Нямам представа, но ако съдя по това, че имаш вид на окончателно полудяла, сигурно става дума за нещо интересно.
— Уцели десетката, Лада. Това е Ася Астахова. — Отначало не я разбрах и едва когато Таня с доволна усмивка добави: — Единствената дъщеря на Станислав Фьодорович, — се сетих, че ставаше дума за нашия основен противник.
— Сериозно ли говориш? — попитах с известно съмнение.
— Разбира се. Проверих го. Всичко е точно така. В момента момиченцето е в областната болница, състоянието му е тежко. Впрочем жената на Астахов също е в болницата, тя винаги е имала здравословни проблеми, а пък сега да ги сполети и това нещастие… Абе, изобщо, получила е инфаркт. Астахов търчи между двете болници и моли бога да не го остави вдовец и да не го лиши от дъщеря.
— Кой е този М., приятел на момичето ли е?
— Не. Момичето не е имало приятел и е било изключително скромно за своите четиринадесет години. В онази вечер се забавило при една приятелка и се обадило вкъщи. Родителите на приятелката й я изпратили и я качили на тролея, тъй като вече било късно. И там този кучи син се лепнал за нея. Кондукторът го запомнил много добре. Гаднярът закачал момичето, а то се опитвало да не му обръща внимание. И в този момент токът за пореден път спрял. Момичето трябвало да остане в тролея до кондуктора, но то слязло. Майка му го чакала на спирката и то забързало към нея. Може би щяло да извърви тези няколко десетки метра без произшествие, но за беда пътят й минавал покрай парка. Кучият син го замъкнал в храстите и го изнасилил. Момичето отчаяно се съпротивлявало, той жестоко го пребил и вероятно щял да го убие, но майката забелязала спрелите тролеи, тръгнала да посрещне дъщеря си, чула викове и спасила момичето. За съжаление кучият син избягал, но много хора са го видели и разпознали.