Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Как си могъл да си помислиш такова нещо?
— Че какво можех да си помисля? — ядоса се Лома.
— Господи… как можа? — поклатих глава аз.
— Беше ли там? — попита мъжлето ми, губейки увереност.
— Разбира се, че не съм била.
— Ти излъга, че Костя и Таня са били у нас, трябваше ти алиби…
— Мислех, че на теб ти трябва алиби.
Лома седна до мен, сграбчи ръцете ми и попита:
— Чакай малко, Ладенце, нещо не разбирам. Не си ли го убила ти?
— Аз ли? — Очите ми едва не изхвръкнаха. — Как ти хрумна това?
— Ами… помислих си, че може да сте се скарали, той може да е изтърсил нещо или да те е ударил и ти… а сетне си се изплашила и не си събрала кураж да ми кажеш, защото щеше да ти се наложи да обясняваш какво си правила там…
— Това са чудовищни глупости — поклатих глава. — Дори и през ум не ми е минавало да ходя в хотела. Наистина се страхувах да ти кажа, че той е пристигнал в града, и все се чудех как по-хитро да се отърва от него. Дима ми се обади и поиска да отида при него. Нямах намерение да го правя и отидох на масаж.
— Боже мой! — простена Лома и дори се хвана за главата. — Разбира се, нали беше сряда… а пък на мен съвсем ми изхвръкна от ума. И те търсих навсякъде, а сетне стоях пред хотела и чаках да излезеш.
— А програмата ми заради кого виси на хладилника? — въздъхнах аз. — И толкова бъркотии само заради това, че се страхувах да ти кажа истината. — Разплаках се, но вече не от мъка, а по-скоро от радост, и се притиснах до мъжа си. Той ме прегърна и ме обсипа с целувки. Няколкото дни мълчание го бяха довършили и сега не можеше да спре.
— Стоях в колата като глупак цели тридесет минути, а след това не издържах и се обадих на Саид. Наредих му да изпрати някого в стаята. Но да не влиза, че после да не тръгнат клюки, а само да почука или нещо такова… та да се изплашиш и да хукнеш за вкъщи, а пък на Саид му доложили, че в стаята има покойник. Наредих да почистят всичко там, защото се страхувах да не си оставила някакви следи. И реших, че ако ченгетата те спипат, изобщо…
— Ясно — кимнах аз. — А не можеше ли да си поговориш с мен?
— Не можеше — обиди се Лома. — Отначало мислех, че момчетата ще измъкнат тихо и кротко трупа и изобщо няма да се наложи да си говорим за нищо. Но всичко стана сякаш напук: хотелът беше фрашкан с народ, на това отгоре и ченгетата дойдоха за някаква проверка. А пък тъпата камериерка влязла за нещо в стаята. И всичко това едно след друго…
— Трябваше да си поговориш с мен — поклатих глава аз.
— Ама не можех да говоря с теб. Душата ми изгаряше, щеше ми се да завия като вълк и все си мислех, че кутрето се е появило, че ти си хукнала при него и моментално си забравила какво е имало между нас…
Лома се натъжи и ме погледна измъчено.
— Глупчо — усмихнах се аз, придърпах го за ушите и го целунах. — Не съм ли ти казвала, че те обичам?
Лома завря лице в коленете ми и зачурулика:
— Ладенце, слънчице мое, женичке моя… прости ми. Всичко това е заради проклетата ми ревност. И себе си изтормозих, и теб измъчих…
— Така е, и ти ми прости… — казах. — Май че и аз не съм по-малко виновна от теб. Трябваше веднага да ти кажа, че Дима е пристигнал тук, но се боях да не те разгневя и резултатите са налице… Виждаш ли докъде води недоверието? Вече няма да имаме никакви тайни помежду си.
— Аз никога не съм имал тайни от теб — заяви обидено Лома и се вторачи в мен малко напрегнато.
— И аз няма да имам — уверих го.
— Честно ли? — попита той.
— Бял ден да не видя…
В семейството ни се възцари мир и спокойствие, а следствието стигна до задънена улица. Тайната кой уби Дима така си и остана неразгадана. Не присъствах на погребението му. Ако бях отишла, майката на Дима със сигурност щеше да вдигне скандал.
Дима беше наполовина евреин и наполовина атеист, така че го погребаха без свещеник, затова Таня също отказа да присъства на церемонията.
На третия ден след погребението реших да отида на гробището и тъй като помнех неотдавнашните ни клетви, честно и почтено казах на мъжа си. Той ми предложи да ме придружи.
— Защо реши и ти да дойдеш? — изненадах се аз.
— Ей така — сви рамене той. — В края на краищата той е син на Аркаша, а пък ние с Аркаша имахме дълга… дружба.
Мисля, че мъжлето ми просто искаше да се убеди, че няма да закърша ръце от мъка и отчаяние по бившия си възлюбен. Аз не кърших ръце, но проявих любопитство. Щом като Лома не беше убил Дима, както си мислех, и не го бях убила аз, както си мислеше той, тогава кой го беше направил? Някой, на когото Дима бе отворил вратата, беше го пуснал в стаята си и му бе позволил да стреля три пъти в него. Нямаше кой знае колко кандидати за тази роля, затова след два месеца, когато страстите поутихнаха, делото беше прекратено и всичко мирно и тихо си влезе в релсите, зададох този въпрос на Таня, докато седяхме в едно кафене, ядяхме сладолед и блаженствахме.