Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Докато асансьорът се движеше нагоре, спирайки на всеки етаж да вземе пътници, Елвира си помисли, че в повечето болници, когато изписваха майката и бебето, ги откарваха до главния вход в подвижен стол. Е, нещата се променят, реши тя.
Когато стигнаха стая 1121, Елвира се втурна вътре. Без да обръща внимание на Джоан, която седеше в леглото, и на Грег, който стоеше прав до нея, Елвира забърза към малката люлка до стената.
— О, нея я няма — оплака се.
Грег се засмя.
— Проверяват слуха на Мариан. Сигурен съм, че ще премине теста с огромен успех. Когато столът ми изстърга по пода тази сутрин, тя подскочи в ръцете на Джоан и започна да пищи.
— Е, тогава май ще е най-добре да обърна внимание на щастливите родители. — Елвира се наведе към Джоан и силно я прегърна. — Толкова се радвам за теб — рече тя, докато по закръглените й бузи се стичаха сълзи.
— Защо жените винаги плачат, когато са щастливи? — попита Грег Уили, който се опитваше да нареди торбите с подаръци в ъгъла.
— Очите им са като водосточни тръби — изсумтя Уили, като пое ръката на Грег и силно я раздруса. — Аз няма да плача, но ужасно се радвам и за двама ви.
— Почакай само да я видиш — изфука се Грег. — Прекрасна е като майка си.
— Има твоето чело и брадичка — обади се Джоан.
— И твоите сини очи, млечнобяла кожа и…
— Съжалявам, драги мои — прекъсна ги един глас. Обърнаха се и видяха усмихната сестра да стои до вратата. — Трябва да взема бебето ви за малко — рече тя.
— О, една друга сестра вече я взе. Само преди няколко минути — отвърна Грег.
Когато видя изписалата се по лицето на сестрата паника, Елвира моментално разбра, че нещо никак не беше наред.
— Какво има? — попита Джоан, като се привдигна, приведе се напред, а лицето й стана пепеляво. — Къде е бебето ми? Кой го е взел? Какво става?
Сестрата изхвърча от стаята и миг след това из цялата болница запищя аларма. Напрегнат глас обяви по високоговорителя: „Тревога! Тревога!“.
Елвира знаеше какво означава алармата, вътрешната тревога. Но знаеше също така, че е твърде късно. Мислите й се стрелнаха към излизащата от асансьора жена, когато те идваха насам. Беше права — новородените бебета и майките им не напускат болницата без придружител. Елвира изтича от стаята, за да разговаря с хората от охраната, а Джоан се отпусна в ръцете на Грег.
Час по-късно, в 16,00, в малък разхвърлян апартамент на Западна деветдесета улица седемдесет и една годишната Уанда Браун бе удобно настанена на протрития диван и гледаше просълзена и усмихната внучката си.
— Такава хубава изненада — каза тя, — коледно посещение. Изминала си целия път от Питсбърг дотук с новороденото бебе! Сигурно си оставила неприятностите зад гърба си, Вони.
— Предполагам, че е така, бабо. — Гласът й беше монотонен. Светлокафявите простодушни очи на Вони бяха втренчени в далечината.
— Такова красиво бебе. Послушна ли е?
— Надявам се. — Вони раздруса бебето в ръцете си.
— Как се казва?
— Вони, като мен.
— О, това е чудесно. Когато ми писа да ми съобщиш, че си бременна, се молех нищо да не ти се случи. Никое момиче не заслужава да загуби бебето си като теб, още повече два пъти.
— Знам, бабо.
— Хубаво направи, че замина от Ню Йорк, но ми липсваше, Вони. Вижда се, че престоят в болницата наистина ти е помогнал. Разкажи ми за новия си съпруг. Ще дойдели и той?
— Не, бабо. Много е зает. Аз ще остана няколко дни, после се връщам в Питсбърг. Но, моля те, не споменавай болницата. Не искам да говоря за това. И не задавай въпроси. Мразя въпросите.
— Вони, никога, никога не съм казвала нито думичка на никого. Знаеш, че не съм такава. Тук съм от пет години и нито един от съседите ми не знае нищо за случилото се. Монахините, които ме посещават, са прекрасни и аз винаги им разправям какво мило момиче си. Бях им споменала, че очакваш бебе по Коледа, и те всички се молеха за теб.
— Това е хубаво, бабо. — Вони леко се усмихна. Бебето в ръцете й започна да пищи. — Млъкни! — кресна му тя, като го друсаше. — Чу ли ме? Млъкни!
— Дай ми бебето, Вони — помоли я Уанда Браун. — А ти иди да стоплиш шишето. Къде са й дрешките?
— Някой открадна багажа й в автобуса — отвърна мрачно Вони. — Като идвах насам, купих това-онова от един магазин за стоки втора употреба, но трябва да й набавя още дрехи.
В единадесет часа същата вечер, седнали един до друг в дневната на апартамента си с изглед към Сентръл парк, Уили и Елвира гледаха местните новини по Си Би Ес.