Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Отишла е право при сейфа. В него била скрита бутилка джин.
— Джин! — възкликна Мин. — В правилника ни е включено изискване гостите да не крият алкохол в сейфа. Камериерките са инструктирани да докладват за всякакво наличие на алкохол във вилите, но те, разбира се, нямат достъп до сейфовете.
— Как могат гостите ни да отслабнат, ако пият? — въздъхна Хелмут. — Как могат да си възвърнат свежестта на младостта?
Е, ти успяваш, рече си Уили.
— Дарва държи Елиз Хейуърд под наблюдение с бинокъла си. Казва, че Хейуърд плачела, смеела се и пиела. С други думи, изпаднала е в истерия — продължи Пиърс.
— Толкова за теорията на Елвира — рече Скот. — Ако Елиз Хейуърд държеше бижутата, щеше да се опита да се отърве от тях. Последното нещо, което би правила, е да се напива. Уолт, какво научи от Лиз?
— Мисис Миън се крие във вътрешния двор на вилата на Бара Сноу. Лиз няма видимост към вътрешността на къщата, само към фасадата откъм вътрешния двор, но засега нищо не се е случило.
— От колко време е там Лиз? — попита Скот.
— От около петнадесет минути.
Предавателят в ръцете на Пиърс избръмча.
Той го включи и рече:
— Какво става? — После тонът му се промени. Погледна към Мин. — Офицер Хил иска да знае дали има и друг вход към вилата на Бара Сноу.
— Да — отвърна Мин. — Тази вила е снабдена с плъзгаща се врата от голямата спалня към задния двор.
Скот грабна предавателя.
— Какво има? — Слуша известно време, после попита: — С униформа на камериерка ли си?… Добре… Отиди до вилата. Намери си извинение да влезеш и пак се обади.
Уили усети познатото неприятно чувство в стомаха, което изпитваше винаги когато започнеше да се притеснява за Елвира.
Малко по-късно предавателят отново издрънча. Офицер Хил не си направи труда да говори тихо и те всички я чуха.
— Бара Сноу и мисис Миън са изчезнали. Трябва да са излезли през задната врата. Това е само на няколко крачки от гората. Сноу, изглежда, е отваряла стенния сейф. Картината пред него е бутната настрани.
— Идваме веднага — каза й Скот. — Опитай се да откриеш следите им.
Уили го сграбчи за ръката.
— Къде свършва тази гора?
— При „Пебъл Бийч клъб“ — отговори му Мин. — Ако бижутата са у Бара, сигурно възнамерява да се отърве от тях някъде в гората. Ще е почти невъзможно да бъдат намерени. Това са повече от триста и петдесет декара, много от които гъсто обрасли, а на места дори е заблатено. — После, като забеляза изражението на Уили, побърза да добави: — Но Елвира може просто да я следи. Сигурна съм, че е в безопасност.
Елвира се препъваше из гъстите храсти, бутана напред от долепения до гърба й пистолет. Буйната растителност дереше глезените, а около лицето й жужаха безброй насекоми. Привличам комарите, мислеше си тя. Дори на света да има само един комар, той ще ме открие.
— Върви по-бързо — заповяда й Бара.
Само да можех да й отвлека вниманието, мислеше си Елвира, като се оглеждаше за някаква пръчка, за нещо, с което да може да се защити.
Нарочно се спъна и падна на колене, възползвайки се от момента, за да си поеме дъх.
— Къде ме водиш? — запита тя и вдигна поглед към Бара Сноу.
Беше й трудно да свърже тази жена с неумолим поглед и стиснати устни с онази изискана и забавна дама, с която беше седяла на една маса през последните дни. Като че ли Бара си беше сложила маска. Или може би, помисли си Елвира, другото й лице е било маската.
— Ти уби Котър Хейуърд, нали? — попита тя. — Ти открадна бижутата?
Сноу насочи пистолета към нея.
— Ставай — заповяда тя. — Освен ако не искаш да умреш тук.
Елвира се подчини. Прояви обаче достатъчно хладнокръвие, за да пусне касетофона, докато се изправяше. После, надявайки се Бара да не забележи, плъзна малката дамска чанта надолу по ръката си и я остави да падне, когато тръгна.
— Така е по-добре. Продължавай.
— Добре. Добре. — Елвира влачеше крака с надеждата да остави някакви следи. Тук беше ужасно задушно, тъй като никакъв вятър не проникваше през гъстата растителност. Едва дишаше. Но каквото и да станеше, трябваше да запише признанията й.
— Кажи ми нещо — изпъшка тя. — Ти ли уби Котър?
— Елвира, толкова си умна, че би трябвало да си разбрала всичко. Сега млъквай и върви!
Елвира отново почувства пистолета, този път отзад в тила си.