Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Фоайето на сградата им в Сентръл парк Саут беше толкова тържествено украсено за Коледа и Ханука30, че сякаш й се надсмиваше със сияйната си топлина. Когато стигна в апартамента, тя си направи чаша чай, обади се в болницата и я свързаха с Грег.
— При Джоан съм — рече той. — Не позволява да й дават повече успокоителни. Знае за обаждането и за наградата. Иска да говори с теб.
Елвира си мислеше, че сърцето й ще се пръсне, докато слушаше произнесените шепнешком благодарности на Джоан за обявяването на наградата, както и обещанието й да върне всеки цент.
— Остави парите — прекъсна я тя, като се опитваше гласът й да звучи бодро. — Само се погрижи второто име на Мариан да е Елвира.
— Разбира се. Обещавам — отвърна Джоан.
Елвира бързо добави.
— Шегувам се, Джоани. Това не е подходящо име за бебе, поне не в днешно време.
Уили влезе точно когато затваряше телефона.
— Добра новина? — попита с надежда той.
— Ще ми се да беше така. Уили, ако знаеше, че жената на братовчед ти е взела нечие бебе и ти е било гарантирано възнаграждението, което си поискал, защо да не кажеш къде е бебето?
— Може би той се тревожи, че жената на братовчед му ще полудее, ако й вземат бебето.
— Трябва да се безпокои повече да не се случи нещо на бебето. Наградата ще бъде дадена само ако Мариан се върне невредима. Той го знае. Запомни ми думите, Уили, този човек готви измама. Опитва се да измисли как да вземе парите и да изчезне.
Уили видя мъката, изписана по лицето на Елвира, и разбра, че тя все още се обвиняваше за случилото се.
— Току-що бях при Корделия — съобщи той. — Позвъни ми веднага след като ти излезе. С монахините се молят денонощно, а е накарала и всички, за които се грижи, също да се молят.
Елвира леко се усмихна.
— Доколкото я познавам, тя в момента сигурно казва: „Слушай ме сега, Господи…“.
— Много си близо до истината — съгласи се Уили. — Само че докато се моли, също работи. Идеята за отварянето на магазина за стоки втора употреба наистина излезе сполучлива. Когато минах оттам вчера, един куп хора носеха чудесни дрехи в наистина добро състояние.
— Е, Корделия не би приела някакви дрипи — отвърна Елвира. — И е права — това, че не ти е провървяло, не означава, че трябва да се обличаш в парцали.
— А сега Корделия е сложила отвън бележка, в която моли за игри и играчки за децата. Дори е намерила още доброволци, които опаковат всичко, което хората избират за децата си за Коледа. Казва, че децата трябва да имат своите подаръци, които да отворят на сутринта на Коледа.
— Желязна воля и златно сърце, това е нашата Корделия — заключи Елвира. После избухна: — Уили, чувствам се толкова безпомощна. Молитвите са важни, но ми се струва, че трябва да върша нещо повече. Нещо по — … по-дейно. Това чакане ме подлудява.
Уили я прегърна.
— Тогава върши нещо. Иди утре в магазина за стоки втора употреба и помогни на Корделия. Имаше много работа още когато помага там миналата седмица. Но сега, след като остават само два дни до Коледа, ще е направо лудница.
Сутринта на 23 декември напрежението достигна връхната си точка в първо полицейско управление — командния център по случая, станал известен на посветените като похищение „Бебешка пелена“.
До този момент целият екип вече сериозно се съмняваше в достоверността на историята, разказана по телефона от човека, който твърдеше, че знае местонахождението на бебето на О’Браянови.
Бяха успели да го задържат на телефона достатъчно дълго, за да проследят последните му две обаждания. И двете бяха от Бронкс, а не от Лонг Айлънд и от телефонни кабини на няколко пресечки една от друга. Сега цивилни полицаи покриваха територията на Фордъм Роуд и Гранд Конкърс, наблюдаваха обществените телефони и се готвеха да спипат мистериозния мъж.
Експерти проучваха видеозаписите от 20 декември на охранителната система в болницата „Емпайър“, особено онези, заснети от камерите във фоайето и коридора към асансьорите. Записът, на който смътно се виждаха Елвира и Уили, почти не помагаше за идентифицирането на жената, носеща бебето. Открояваше се само пелената заради широката сатенена ивица. Все още напрегнато се спореше дали да не се съобщят публично подробности относно жълтата пелена. Разбира се, всеки полицай в Ню Йорк разполагаше с описанието й, но един детектив правилно бе възразил: „Оставете похитителката да чуе описанието на тази пелена и тя ще се появи в някоя кофа за смет. Така поне има вероятност да увие с нея бебето, когато го извежда навън, и някой от нас да я забележи“.
30
Еврейски празник. — Бел.пр.