Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Не бих и посмяла. — Уанда Браун взе бебето и се опита да не покаже изненадата си, когато пипна леденото шише. Вони изобщо не го е затопляла, помисли си. После се отдръпна рязко назад, когато внучката й се наведе към нея.
— И запомни, бабо, не искам тук да идват разни хора, да гледат бебето ми и да се занимават с него, докато ме няма.
— Вони, никой никога не идва тук, освен монахините, които се отбиват веднъж седмично. Много ще ти харесат. Сестра Корделия и сестра Мийв Мари идват най-често. Винаги се грижат хората като мен да имат достатъчно храна, да не се разболеят и отоплението и водопроводната им инсталация да работят. Ето миналия месец сестра Корделия изпрати брат си Уили, който е водопроводчик, защото кухненската мивка течеше и целият апартамент се бе вмирисал на мухъл. Какъв добър човек! Сестра Мийв Мари се отби в понеделник, но никоя от тях няма да дойде до Бъдни вечер. Ще ми донесат кошничка с коледна вечеря. Винаги е хубава, а знам, че ще има достатъчно и за тебе.
— Дотогава с бебето ще сме си заминали.
— Разбира се. Искаш да прекараш Коледа със съпруга си.
Вони облече синьото си яке. Тъмната й коса се спускаше сплъстена до раменете. На вратата се обърна към баба си.
— Ще й избера някои хубави неща. Обичам бебето си. Обичах и другите си бебета. — Лицето й се изкриви от болка. — Вината не беше моя.
— Знам, мила — рече успокояващо Уанда.
Изчака няколко минути, за да е минало достатъчно време и Вони да е вече вън от сградата, после Уанда остави бебето на дивана и го уви с оръфаното си одеяло. Пресегна се за бастуна си, взе шишето и закуцука към кухнята. Едно бебе не бива да пие такова студено мляко, ядосваше се тя.
Наля вода в малка тенджерка, сложи я на печката, мушна шишето вътре и включи газта. Докато чакаше шишето да се стопли, се разтревожи от мисълта, че Вони и бебето бяха пътували толкова дълго на студеното време с автобуса от Питсбърг. После й хрумна друга мисъл. При последното си посещение сестра Мийв Мари й беше споменала, че монахините откриват магазин за стоки втора употреба на Осемдесет и шеста улица. Хората можели да си купят дрехи оттам много евтино или дори да ги получат безплатно, ако нямат пари. Може би трябваше да се обади на сестрите и да им каже, че Вони бе загубила багажа на бебето. Можеше и да имат някакви хубави бебешки дрешки подръка.
Когато шишето се затопли достатъчно, тя закуцука обратно към дивана. Докато хранеше бебето, като нежно го галеше по бузката, за да не заспи отново, Уанда пресмяташе плюсовете и минусите на възможността да се обади на сестра Мийв Мари. Не, реши тя, ще почака. Може би Вони щеше да има късмет и да се върне у дома с някои хубави бебешки дрешки. А и в края на краищата Вони я беше предупредила, че не иска разни хора да се навъртат край бебето. Това вероятно включваше дори монахините.
Бебето изпи около стотина грама от шишето. Не е зле, помисли си Уанда. После се вслуша напрегнато. Дали гърдите на бебето не свиреха? О, надявам се да не е настинала, помисли си. Толкова е мъничка и ако нещо й се случи, това ще разбие сърцето на Вони…
Телевизорът беше повреден, така че Уанда включи радиото, за да чуе обедните новини. Най-главната новина все още беше изчезналото бебе на О’Браянови. Човекът, който твърдеше, че то се намирало при братовчед му, пак се беше обадил и му беше обещана награда от двадесет хиляди долара. Властите чакаха отново да позвъни и да се уговорят за предаването на парите, след което той щеше да отведе полицията в дома на братовчед си.
Ужасно, помисли си Уанда, докато люшкаше спящото бебе на Вони. Как би могъл някой да открадне чуждо бебе?
Елвира прекара останалата част от срядата и целия четвъртък да обикаля по списъка магазините, от които беше купувала бебешки дрешки.
— Имате ли и изобщо продавали ли сте жълта пелена, поръбена с бял сатен?
Отговорът все беше не.
Няколко от продавачките казаха, че в последно време не се търсели много пелени. Особено в жълто. А пък белият сатен в края би бил непрактичен. Нали пелената трябвало да се пере?
Знам, че беше от жълта вълна, поръбена с бял сатен, мислеше си Елвира. Трябва да е купена от специализиран магазин. Може да съм я видяла на някоя витрина? Имайки предвид това, след като се осведомеше в магазина, от който бе купила нещо, тя обикаляше другите наоколо с надеждата витрината на някой от тях да опресни паметта й.
В късния следобед започна да вали сняг — леки снежинки, придружени от остри влажни пориви на вятъра. О, господи, мислеше си тя, докато вървеше към къщи, дано онзи, при когото е бебето, да го държи топло, сухо и нахранено.