Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Ръката на Елвира беше превързана през рамото й. Настанена удобно на един диван в дневната, тя се усмихваше мило на Мин, Скот, Надин и Боби. Уили, все още пребледнял от тревогата, че се беше измъкнала на косъм, се суетеше около нея като квачка.
— Мисля, че ти трябва почивка, скъпа — измърмори той за петнадесети път през последните пет часа.
— Добре съм — отвърна Елвира — и ще бъда вечно благодарна, че реших да си сложа брошката „за всеки случай“. Бог ми е свидетел, не съм си и помисляла, че този „всеки случай“ ще означава да стрелят по мен. Брошката е доста пострадала, но записът е невредим. Хванала съм Бара Сноу натясно. — Усмихна се при тази мисъл.
Скот Алшорн поклати глава. Отново се улови, че отправя благодарствена молитва, задето Елвира Миън живееше толкова далеч. Тя привличаше бедите, това беше безспорно.
И все пак неохотно си призна, че планът на Елвира да пуснат слуха за отпечатъците от стъпки на мястото на престъплението, както и за фалшивите бижута наистина бе свършил работа. Ако не се беше съгласил да го направят, Надин Хейуърд все още щеше да е в затвора и да поддържа версията, че е убила съпруга си, само за да спаси сина си. А Бара Сноу щеше да си стегне багажа и да си замине за вкъщи, оставяйки зад гърба си един труп и отнасяйки със себе си откраднати бижута за четири милиона долара.
Прие чашата шампанско, когато му я предложиха, и щом Хелмут вдигна тост за Елвира, Скот с радост се присъедини и отдаде дължимото на смелостта й. И все пак с оглед на бъдещето той реши, че е време да си каже думата.
— Елвира, скъпа моя приятелко, отново отърва кожата. Но бихте помолил да отбележиш, че ако не те следеше полицайка…
— Която ти изпрати по петите ми — прекъсна го Елвира. — Това беше много умно от твоя страна, Скот.
— Благодаря. Бих искал да изтъкна все пак, че днес едва не загуби живота си само защото не поиска помощ, когато тръгна да следиш Бара Сноу.
Опитът на Елвира да изглежда огорчена не беше убедителен.
— Ще бъда искрена — каза тя. — По-скоро допусках, че Елиз ще се окаже убийцата. Изглеждаше ми по-логично. И да ви призная, наистина имаше едновременно любов и омраза между тях двамата с Котър Хейуърд.
— Като се замисля сега, така е — тихо се обади Надин. — Очевидно едно от нещата в мене, които са привлекли Котър, е, че не играя голф. Струва ми се, че с Елиз непрекъснато се караха заради игрите си. Но след четири години явно му бях дотегнала и онзи тип връзка започваше да му липсва.
— Само че се е насочил към Бара, а не към Елиз — намеси се Скот. — Когато Елиз Хейуърд научи какво се е случило този следобед, тя си призна, че искрено се е надявала Котър Хейуърд отново да пожелае да бъде с нея. После усетила, че има друга, но не предполагала, че е Бара.
Скот се обърна към Надин. Усмихна се леко, като видя благословеното спокойствие, изписано на лицето й, и пълното щастие, излъчващо се от сина й Боби. След това обаче се насили да изглежда строг.
— Надин, вие с Боби излъгахте един заради друг. Не беше трудно да се разбере, че историята на Боби е съшита с бели конци, но те моля да си дадеш сметка, че можеше да свършиш в газовата камера, ако съдията или съдебните заседатели бяха повярвали на разказа ти. За щастие Елвира не ти повярва, а и аз вътрешно се съмнявах.
— Но ти наистина онази вечер си станала от леглото и си излязла от вилата — рече Елвира. — Затова Боби е тръгнал да те търси. Не разбрах само къде си ходила.
Надин изглеждаше смутена.
— Вярно е, обадих се на Котър, но когато той вдигна, бях толкова разстроена, че затворих. После отидох до басейна и седнах в един от шезлонгите. Знаех, че никой няма нито да ме види, нито да ме чуе там, а не исках Боби да ме слуша как плача. Предполагам, че съм била толкова изтощена, та съм заспала накрая.
— Значи затова имаше одеяло на един от шезлонгите — въздъхна Мин. — Радвам се да го чуя. Когато ми докладваха, не знаех какво да мисля.
— Искам да отбележа още нещо — рече Елвира със сериозно изражение. — Надин, доколкото разбирам, сега си много богата жена. Ще го кажа пред Боби. Няма да му направиш никаква услуга, ако му плащаш комарджийските дългове.
— Съгласен съм — отвърна Боби и погледна към Надин. — Мамо, не те заслужавам.
Мин стана.
— Трябва да отивам в главната къща. Тази вечер ще изнасям лекция за медитацията като част от цялостния процес за постигане на красота.
Този път се обади Уили.
— Мин, с цялото ми уважение ти благодаря за гостоприемството, но в интерес на известно спокойствие, от което се нуждаем, на сутринта тръгваме за Ню Йорк. Можеш да уведомиш някой клиент от списъка на чакащите, че вила „Тренкуилити“ е свободна.