Играчът на лотария

— Да, подаръците са все още в гардероба на 1121 — отвърна той, когато Елвира му обясни какво й трябва. — Ще се срещнем там.

Елвира остана смаяна, когато видя Грег. За изминалата нощ той сякаш бе остарял с десет години. Очите му бяха зачервени, а по лицето му, около устата и по челото се бяха появили бръчки. Беше сигурна, че всеки израз на съчувствие само би влошил нещата. Той знаеше как се чувства тя.

— Помогни ми да отворя тези пакети — нареди му решително Елвира. — После ще разгледам етикетите, да видя от кои магазини съм ги купила, а ти ще запишеш имената.

Общо бяха дванадесет магазина, а подаръците варираха от едри покупки от „Сакс“ и „Блумингдейлс“29, през ръчно плетени дрешки от специализиран магазин на Медисън авеню, до дребни неща като нощници и ританки от скромни магазини в Гринидж Вилидж и Ъпър Уест Сайд.

Когато завършиха списъка, Елвира бързо събра покупките и ги струпа в най-големия кашон. Докато затваряше капака след последния подарък, влезе полицай, който търсеше Грег.

— Има развитие по случая, мистър О’Браян — рече той. — По горещата линия постъпи обаждане. Някакъв тип настоява, че съпругата на братовчед му вчера се върнала у дома с новородено бебе, за което твърдяла, че е нейно. Работата обаче е там, че тя не е била бременна.

По лицето на Грег се изписа плаха надежда.

— Кой е той? Къде е той?

— Каза, че е от Лонг Айлънд и пак ще се обади. Има обаче един проблем. Той смята, че трябва да получи награда от двадесет хиляди долара.

— Аз му я гарантирам — отвърна решително Елвира, въпреки че едно мрачно предчувствие й подсказваше, че това ще се окаже лъжлива следа.