Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Според мен ти си откраднала бижутата, но си се опитала да прилича на кражба с взлом, затова си разхвърляла всичко. Явно много си била озадачена защо Надин не е обявила изчезването им. Вървя толкова бързо, колкото мога — изпъшка тя. — Престани да натискаш това нещо в тила ми.
После продължи:
— Въпросът е, защо си убила Хейуърд? Срещнал се е с теб на игрището за голф, нали? Обзалагам се, че е трябвало да му предадеш бижутата. Права ли съм?
— Да, права си.
В гласа на Бара се долавяше чувство на гняв и поражение.
Малко след това дърветата изведнъж се разредиха и те стигнаха до блатиста местност. Елвира усети калта под краката си. Право пред тях имаше езерце, цялото покрито с тинеста вода и растителност. Сигурно се приближаваме до територията на „Пебъл Бийч клъб“, помисли си. Какво ли възнамерява да прави сега?
— Обзалагам се, че той ти е дал комбинацията за сейфа на Надин, след което се е канел да поиска парите от застраховката, за да плати на Елиз — упорстваше Елвира.
— Точно така — отвърна Бара. — Сега можеш да млъкнеш.
Елвира се обърна.
— Въпросът е, защо си го убила? Заради думите на Елиз, че е скъперник и че така или иначе Надин ще остане без пукната пара, ако се разведе с него? Може би си решила, че ще е по-добре да си запазиш това? — Посочи пликчето с бижута в ръцете на Бара.
— Отново си права, Елвира. — Този път Бара Сноу насочи пистолета към сърцето й. — А когато им кажа, че съм те видяла да притичваш покрай вилата ми след някакъв мъж, който е приличал на един от кедитата в „Пебъл Бийч клъб“, ще започнат да търсят убиеца тук, а не на минералните бани. А аз ще се върна навреме за масажа на лицето си. Докато те открият — ако въобще те открият, защото това езерце е дълбоко, а калта те всмуква надолу като подвижен пясък, — ще бъда далеч от това място. Сега вземи тези фалшиви скъпоценности във влажните си малки ръце. Искам да се отърва едновременно и от тях, и от теб.
Елвира се подчини, а Бара отстъпи назад и отново насочи пистолета към сърцето й.
Докато тичаше към вилата на Бара, Скот нареди да изпратят патрулни коли към двата края на гората и полицаите да започнат да търсят Бара и Елвира.
— Може да са навсякъде — рече рязко. — Уолт, ще се разделим, докато не дойде помощ. Мин, вие с барона и Уили не се намесвайте.
Пренебрегвайки нареждането на шерифа, Уили се насочи към гората, като викаше Елвира. Онази жена е убийца, повтаряше си той, а вероятно вече е и много отчаяна. Ако е разбрала, че Елвира я следи, по-добре ще е да знае, че има и други хора наоколо и още едно убийство няма да й се размине.
Уили си даде сметка, че шерифът и заместникът му бяха тръгнали в различна посока от тази, в която интуицията му подсказваше да поеме. Вероятно ще е по-добре да се насоча към океана, помисли си Уили, обезпокоен, че интуицията му можеше и да не се окаже вярна. Възможно беше Бара Сноу да се опита да отведе Елвира до брега.
Тогава я забеляза — чантата на Елвира. Беше сигурен, че я е изпуснала нарочно. После успя да види къде тревата беше малко смачкана. Да, това беше вярната посока.
Хвърли се напред и стигна до поляната навреме, за да стане свидетел на онова, което ставаше там, но не и за да спре Бара Сноу.
Когато Бара дръпна спусъка, Елвира отскочи, после усети остра болка някъде до брошката си слънце. Докато политаше назад към водата, тя си мислеше: Господи, застреляха ме.
Уили се хвърли през калта и улови ръката на Бара точно когато насочваше пистолета към мястото, където Елвира започваше да потъва. Изстрелът прогърмя във въздуха, когато измъкна пистолета от ръката й. Той го хвърли във водата, събори я на земята и се спусна към Елвира.
— Тук съм, скъпа — повтаряше, докато повдигаше главата на Елвира. — Тук съм.
Елвира усети болка в рамото си. Брошката, помисли си тя. Куршумът се е ударил в брошката слънце. Беше я спасило отскачането й, но и късметът! Движението й бе заблудило куршума на Бара, така че той само беше одраскал брошката. Усети пронизващата болка, но отново с изненада си помисли: Добре съм! Знам, че съм добре. И бижутата все още са у мен.
Успя да не припадне, за да изпита удовлетворението да види как Скот пристига тичешком на полянката тъкмо навреме, за да задържи Бара, която отчаяно се мъчеше да се измъкне от тресавището.
— Мисля, че събитието изисква да нарушим основното правило на Сайпръс Пойнт Спа — обяви Хелмут, докато една камериерка влизаше след него във вила „Тренкуилити“ с поднос с шампанско и чаши.