Господството на Борн

— Успях да разсърдя някои доста могъщи хора. Те имаха планове, а аз им ги развалих.

Рози погледна през рамо към Вегас.

— Ако са от „Северий Домна“, добре си направил.

Борн се усмихна леко накриво.

— Какво знаеш за участието на Естеван в организацията?

Рози се поколеба — вероятно се почуди дали да сподели поверената й тайна, но после отговори:

— Мога да ти кажа, че не е било доброволно.

— Как са го принудили?

— Чрез дъщеря му.

— Мислех, че е избягала с красив бразилец.

— Кой ти го каза? Суарес? — Борн кимна и тя продължи мрачно: — Това е историята, която Естеван реши да разпространи. Стори му се разумно, изглеждаше достоверна. Истината е, че „Северий Домна“ я отвлякоха. Нямам идея къде е. Всяка седмица получаваше снимка, на която тя държи вестник със скорошна дата, и така научаваше, че е жива.

— Но той се е разбунтувал.

Тя прокара ръце през косата си.

— Есай му каза, че организацията не държи дъщеря му в плен. Отдавна била избягала. Никой не знаел как и къде. Единственото, което Есай успя да му каже, беше, че двамата мъже, които я отвлекли, били намерени мъртви, с прерязани гърла. Останалото е пълна загадка.

— А снимката всяка седмица?

— Подправена с „Фотошоп“. Очевидно са използвали момиче със същата фигура, а после са заменяли главата й с тази на дъщеря му. — Тя потрепера. — Дяволска работа.

— Предполагам не е получил вести от нея.

— Нито дума.

Борн сви от магистралата в отбивката за Кадис.

— Малко остана.

— Слава богу — тихичко каза Рози.

— Някой трябва да й е помогнал — замислено продължи Борн.

— С Естеван доста обсъждахме въпроса. — Тя сви рамене. — Не че имаше особен смисъл.

Градът изгря насреща им като лъскава топка от кована мед. Той свали прозореца и вдъхна дълбоко богатия мирис на море.

— Естеван откъде знае за „Северий Домна“? — попита той. Спомни си думите на Есай, че ако Естеван не може да му каже какви са новите планове на организацията, то поне със сигурност познава някой, който разполага с тази информация.

Рози се размърда на мястото си.

— Фактът, че е бил принуден да работи за тях, би трябвало да ти говори нещо.

— Бил е колелце в механизма.

— Всички освен директорите са само колелца. Така е по-безопасно. Когато има подразделения, сигурността е гарантирана. Естеван им вършеше важна работа.

— Която беше…?

— Нефтените сонди са под непрекъснато напрежение, частите се износват, клеясват, чупят се. Постоянно се поръчват нови части, а старите се връщат на различните производители, сещаш се, нали?

Борн схващаше много добре.

— Какво транспортираше нелегално от Колумбия за тях?

— Наркотици, оръжия, а може би дори и човешки същества — сви рамене Рози. — Честна дума, всичко може да е било.