Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Гаражът „Дирксен“. Знаете ли къде е?
Поклатих глава.
— Минавате по моста и отивате в Стратфорд. — Той ми начерта малка карта на коктейлна салфетка.
Излязох навън, изчаках секунда очите ми да свикнат със слънчевата светлина и отново се качих в колата. Гаражът „Дирксен“ беше само на три километра и отидох там за по-малко от пет минути. Непрекъснато поглеждах в огледалото за обратно виждане и се питах дали Рона Уедмор ме следи, но не видях очевидни коли без опознавателни знаци.
Сервизът представляваше едноетажна сива постройка и отпред имаше черен влекач. Спрях, минах покрай фолксваген „костенурка“ с разбита предница и форд „Експлорър“ с вдлъбнати предни врати и влязох в гаража през служебния вход.
Озовах се в малък кабинет с прозорец, който гледаше към голям паркинг с половин дузина коли в различни етапи на ремонт. Някои намазани с грунд, други, облепени с хартия и готови за боядисване, а на две бяха махнати броните. До носа ми достигна силна миризма на химикали и се заби право в мозъка ми.
Зад бюрото пред мен седеше млада жена, която ме попита какво искам.
— Дошъл съм да се срещна с Винс.
— Няма го.
— Важно е. Казвам се Тери Арчър.
— За какво става дума?
Можех да отговоря, че става въпрос за съпругата ми, но това щеше да предизвика тревога. Когато един мъж търси друг мъж и твърди, че е заради съпругата му, трудно е да се повярва, че от това ще излезе нещо добро.
— Трябва да говоря с него.
За какво по-точно щях да говоря с Флеминг? Бях ли го намислил вече? Можеше да започна с: „Виждал ли си жена ми? Помниш ли я? Познавал си я като Синтия Биги. Бил си на среща с нея в нощта, когато семейството й е изчезнало“.
И след като разчупех леда, можеше да опитам нещо като: „Между другото, имаш ли нещо общо с това? Набута ли майка й и брат й в колата и блъсна ли ги от висока скала в изоставена каменоломна?“.
Щеше да бъде по-добре, ако имах план, но бях мотивиран единствено от мисълта, че съпругата ми ме е напуснала. Това беше първата ми спирка, затова взех да увъртам.
— Господин Флеминг не е тук в момента — повтори жената, — но ще му предам съобщение.
— Името ми е Тери Арчър. — Казах й номерата на домашния и мобилния си телефон. — Бих искал да говоря с него.
— Да, вие и още много други хора.
Излязох навън, застанах на слънце и се запитах: „А сега какво, тъпако?“.
Единственото, което знаех със сигурност, беше, че се нуждая от кафе. Може би докато го пиех, щеше да ми хрумне някакъв интелигентен ход. По-нататък по улицата имаше закусвалня и отидох там. Купих си средно голяма поничка с крем и захар и седнах до маса, отрупана с опаковки. Отместих ги встрани, като внимавах да не се изцапам с глазура или захар, и извадих мобилния си телефон.
Набрах номера на Синтия и отново се свързах с телефонния й секретар.
— Скъпа, обади ми се. Моля те.
Телефонът ми иззвъня точно когато го пъхах обратно в джоба си.
— Ало? Синти?
— Господин Арчър?
— Да.
— Обажда се доктор Кинцлър.
— А, вие ли сте? Помислих, че е Синтия. Благодаря ви, че отговаряте на обаждането ми.
— В съобщението си твърдите, че съпругата ви е заминала.
— Тръгнала е посред нощ. С Грейс. — Психоаналитикът не каза нищо и аз помислих, че връзката е прекъснала. — Ало?
— Да. Не се е свързвала с мен. Трябва да я намерите, господин Арчър.
— Благодаря. Много ми помогнахте. Точно това се опитвам да направя.
— Съпругата ви е под огромно напрежение. Не съм сигурна дали е напълно стабилна психически. И не смятам, че е много добра компания за дъщеря ви.
— Какво намеквате?
— Нищо. Мисля, че е най-добре да я намерите колкото е възможно по-скоро. А ако тя ми се обади, ще я посъветвам да се прибере у дома.
— Синтия не се чувства в безопасност вкъщи.
— Тогава трябва да й гарантирате безопасност. Извинете. Някой друг ме търси. — Доктор Кинцлър затвори. Полезна както винаги.
Изгълтах половината кафе и едва тогава осъзнах, че е адски горчиво и не става за пиене. Зарязах го и излязох от заведението.
На тротоара се качи червен джип и рязко спря пред мен. Задните и предните врати се отвориха и двама раздърпани мъже с леко изпъкнали коремчета, в изцапани с моторно масло джинси, джинсови ризи и мръсни тениски, изскочиха от колата. Единият беше плешив, а другият имаше нечиста руса коса.