Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
И как можеше да седи тук и да мисли за убийство, когато след по-малко от десет дни щеше да бъде на платноходката заедно с Ан? Защо му бе дадена Ан и силата да я обича? И не се ли бе съгласил с такава готовност да заминат само защото искаше да се отърве от Бруно за три седмици? Ако пожелаеше, Бруно можеше да му отнеме Ан. Открай време си признаваше тази истина, открай време се мъчеше да я приеме. Ала откакто ги бе видял заедно, от деня на сватбата, тази възможност се бе превърнала в натрапчив кошмар.
Стана и си сложи шапката, за да излезе да обядва. Когато пресичаше фоайето, телефонното табло избръмча. Момичето го повика.
— Ако искате, говорете оттук, мистър Хейнс.
Гай пое слушалката — беше сигурен, че е Бруно, беше сигурен, че ще приеме да се видят през деня. Бруно го покани да обядват заедно и Гай обеща да се срещнат след десет минути във „Вила Д’Есте“.
Драпираните завеси в ресторанта бяха на бели и розови шарки. Гай имаше усещането, че Бруно му е поставил клопка, че иззад завесата в бяло и розово ще се появи не Бруно, а ще излязат полицаи. И това никак, ама никак не го разтревожи.
Бруно го забеляза от бара и целият ухилен, се изхлузи от високия стол. Ето го Гай, мина му през ума, върви отново с вирната глава, минава точно покрай него. Бруно сложи ръка на рамото му.
— Здрасти, Гай. Запазил съм маса в дъното.
Беше се облякъл в стария ръждивокафяв костюм. Гай си спомни как за първи път бе последвал дългите му крака по люлеещия се коридор към купето, ала не изпита угризения от този спомен. Всъщност бе добре разположен към Бруно, както понякога му се случваше нощем, ала никога досега денем. Дори не се ядоса на явното му задоволство от факта, че се е съгласил да обядва с него.
Бруно поръча коктейлите и обяда. За себе си поръча печен черен дроб — заради новата му диета, и яйца по бенедиктински за Гай, понеже знаеше, че Гай ги обича. Гай заразглежда най-близката до тях маса. Обзе го подозрително недоумение при вида на четирите изисквано облечени, около четиридесетгодишни жени, и четирите усмихнати, с почти притворени очи, с коктейли в ръка. По-нататък един охранен мъж с вид на европеец се усмихна на невидимия си сътрапезник. Усърдно сновяха сервитьори. Може би всичко това бе просто представление, в което и авторите, и актьорите са смахнати, а най-смахнати са главните герои — той и Бруно. Всяко движение, всяка дума наоколо сякаш бяха белязани с възвишената печал на предопределеността.
— Харесват ли ти? — питаше Бруно. — Купих ги тази сутрин от „Клайд“. Там има най-добър избор. Поне за лятото.
Гай огледа наредените в скутовете им кутии с вратовръзки, които Бруно бе отворил. Имаше плетени, копринени и ленени, дори една бледолилава от плътен лен. Имаше връзка от копринен шантунг в зеленикавосиньо като една рокля на Ан.
Бруно беше разочарован. Гай, изглежда, не ги харесва.
— Прекалено ярки ли са? За летния сезон са.
— Хубави са — изрече Гай.
— Тази най-много ми харесва. Никога не съм виждал такава. — Бруно вдигна бялата плетена връзка с тънка червена ивица по средата. — Канех се да си я купя, но ми се дощя ти да я носиш. Само ти. За теб са, Гай.
— Благодаря. — Усети как горната му устна трепна неприятно. Изведнъж му дойде наум, че някой би могъл да го вземе за любовник на Бруно, на когото той прави подарък, за да го омилостиви.
— Пия за пътешествието — каза Бруно и вдигна чаша.
Сутринта бил говорил с Ан по телефона и тя споменала за пътуването. Непрекъснато повтаряше замечтано каква чудесна жена била Ан.