Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— С Чарлс Бруно сте приятели, така ли, мистър Хейнс?
— Да. Познавам го.
— Баща му беше убит през март миналата година, както навярно знаете, и убиецът не е намерен.
— Не знаех това! — възкликна Ан.
Джерард бавно премести поглед от нея към Гай.
— Аз също — промълви Гай.
— Значи не го познавате добре?
— Само бегло.
— Къде и кога се запознахте?
— Във… — Гай погледна към Ан — института по изкуствата „Паркър“, струва ми се, някъде през декември миналата година. — Усети, че е влязъл в капан. Беше повторил лекомисления отговор на Бруно на сватбата им просто защото Ан беше чула какво казва Бруно, а тя вероятно го беше забравила. Стори му се, че Джерард го изгледа, сякаш изобщо не му вярваше. Защо Бруно не го бе предупредил за Джерард? Защо не се бяха договорили за версията, която Бруно бе предложил веднъж — че са се запознали на чашка в някакъв бар в центъра?
— И кога точно се видяхте? — попита Джерард накрая.
— Ами… не се бяхме виждали до сватбата ми през юни. — Почувствува, че лицето му изразява объркаността на човек, който още не е наясно за какво ще го разпитват. Мина му през ума, че за щастие вече бе уверил Ан, че твърденията на Бруно за старото им приятелство са само особени прояви на неговия хумор. — Не го бяхме канили — вметна Гай.
— Дойде просто така? — Джерард погледна с разбиране. — Но го поканихте на тържеството ви през юли, нали? — обърна се и към Ан.
— Той се обади — обясни Ан — и попита дали може да дойде и аз… казах да.
Следващият му въпрос беше дали Бруно е знаел за тържеството от някой от приятелите им, който е бил поканен, и Гай отвърна, че не е изключено, след което съобщи името на русокосата, която вечерта му се бе усмихнала така ослепително. Не можеше да посочи други имена. Не беше виждал Бруно с никой друг.
Джерард се облегна назад и с усмивка попита:
— Симпатичен ли ви е той?
— Мисля, че да — след кратко мълчание учтиво отвърна Ан.
— Ами… — обади се Гай, понеже Джерард изчакваше. — Май малко се натрапва. — Дясната страна на лицето му бе в сянка. Питаше се дали Джерард не изучава лицето му за белези.
— Той издига в култ силната личност. В известен смисъл силата. — Джерард се усмихна, ала усмивката му вече не изглеждаше истинска, а и навярно никога не бе била. — Съжалявам, ако съм ви притеснил с тези въпроси, мистър Хейнс.
Тръгна си след пет минути.
— Какво означава това? — обърна се Ан към мъжа си. — Чарлс Бруно ли подозира?
Гай залости вратата и се върна.
— Навярно подозира някой от приятелите му. Може би допуска, че Чарлс знае нещо, понеже силно е мразел баща си. Или поне Чарлс ми каза така.
— Допускаш ли, че Чарлс би могъл да знае?
— Не може да се каже. Нали? — Гай посегна за цигара.
— Боже господи! — Ан стоеше и гледаше към ъгъла на канапето, сякаш Бруно седеше там както онази вечер на тържеството. — Какво ли не се случва в живота на хората! — прошепна тя.
36
— Слушай — възбудено рече Гай в слушалката. — Слушай, Бруно! — Позна по гласа му, че е по-пиян от когато и да било, ала беше решил да проникне до замъгления му мозък. В този момент внезапно му хрумна, че Джерард може да е с Бруно, и гласът му стана още по-приглушен, страхливо предпазлив. Разбра обаче, че Бруно е сам в телефонна кабина. — Каза ли на Джерард, че сме се запознали в Института по изкуствата?
Бруно отговори утвърдително — схвана го през пиянското му ломотене. Искаше да се отбие у тях. Гай не можа да го накара да възприеме, че Джерард вече е идвал да го разпитва. Ядно затвори телефона и рязко разтвори яката на ризата си. Бруно бе избрал чудесен момент да му се обади! Джерард се бе превърнал в реална заплаха. Прекратяването на всякакви контакти с Бруно сега му се струваше по-наложително дори от това да измислят правдоподобна версия. Най-много го раздразни, че от бръщолевенето му не можа да разбере какво му се е случило, та дори и в какво настроение е.
Двамата с Ан бяха горе в студиото, когато на вратата се позвъни.
Гай леко пооткрехна вратата, ала Бруно я блъсна докрай и залитайки, прекоси всекидневната и се строполи върху канапето. Гай застана пред него, първоначално онемял от гняв, после от отвращение. Якият зачервен врат на Бруно се бе издул над яката. Изглеждаше по-скоро подпухнал, отколкото пиян, сякаш смъртта бе напомпала тялото му, дори и очните кухини, от което кръвясалите сиви очи бяха неестествено изпъкнали. Бруно вдигна поглед и се вторачи в него. Гай тръгна към телефона да поръча такси.