Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Завъртя се на пети, та да може да я наблюдава, опряна на гротмачтата. Гледаше към него с едва забележима, сдържана и доволна усмивка. Като майка, мина му през ума, която бе изправила болното си дете на крака. Гай също й се усмихна, поразен, че може да вярва така безрезервно в непогрешимостта и правотата й — а тя беше просто едно човешко същество. Най-много го поразяваше фактът, че тя беше негова. В този момент хвърли поглед към сплетените си пръсти и се замисли за работата по болницата, с която утре щеше да се залови, за предстоящите нови задачи и за събитията, които съдбата му готвеше.
Бруно се обади няколко вечери по-късно. Каза, че бил наблизо и искал да се отбие. Стори му се съвсем трезвен и леко потиснат.
Гай бе категоричен. Спокойно и твърдо му заяви, че и двамата с Ан нямат желание да го виждат повече, ала още докато говореше, усети търпението му да се изпарява като дим и укрепналата му през трите седмици психика да се срива под напора на налудничавия парадокс, че двамата изобщо разговарят.
Бруно знаеше, че Джерард още не се е обаждал на Гай. Не допускаше, че Джерард ще го разпитва повече от няколко минути. Ала Гай му заговори толкова студено, та не се реши да му съобщи, че вече фигурираше в списъка на Джерард, че Джерард може би щеше да го разпитва и че самият той отсега нататък възнамеряваше, стига Гай да се съгласи, да се виждат съвсем тайно — никакви гости, та дори и обеди заедно.
— Добре — едва промълви Бруно и затвори.
В този миг телефонът отново иззвъня. Гай намръщено изгаси цигарата, която току-що бе запалил с облекчение, и вдигна слушалката.
— Добър ден. Обажда се Артър Джерард от частното детективско бюро… — Джерард попита дали би могъл да се отбие.
Гай се обърна и предпазливо се огледа наоколо, опитвайки се да пропъди усещането, че Джерард е подслушал току-що приключилия разговор с Бруно, че Джерард току-що е пипнал Бруно. Качи се горе да съобщи на Ан.
— Частен детектив? — учудено попита тя. — За какво става въпрос?
За секунда Гай се поколеба. Имаше толкова най-различни моменти, когато би могъл прекалено дълго да се колебае. Дяволите да го вземат Бруно! Дяволите да го вземат, задето го преследваше!
— Нямам представа.
Джерард пристигна тутакси. Любезно се приведе над ръката на домакинята и след като се извини, че се е натрапил с присъствието си, подхвана светски разговор за къщата и за малката градинка отпред. Гай го наблюдаваше с известна почуда. Джерард изглеждаше муден, уморен и малко небрежен. Май Бруно не го бе представил напълно погрешно. Дори разсеяният му вид, подсилен от бавния му говор, не подсказваше, че това е разсеяност на детектив от най-висока класа. Но после, когато Джерард се разположи с пура и чаша уиски в ръка, Гай улови проницателния поглед на светлокафявите му очи и силата в късите широки длани. И тогава се разтревожи. Невъзможно му бе да определи какво е намислил Джерард.