Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— И да има по-твърдоглави типове от вас, това са цураните — ухили се Биго. После погледна Шо Пи. — Свикнал съм от години да се правя на по-тъп пред хората, за да не се плашат от мен, и мисля, че ми е станало навик. Ще се опитам да изглеждам по-умен и схватлив.
— И ти, Рупърт — добави Шо Пи. — Трябва да спреш да се правиш на умник. Това ще те убие. Ти не си толкова умен, колкото се смяташ, нито пък другите са толкова глупави.
— Ами аз? — попита Ерик.
— Не знам, Ерик фон Даркмоор — каза жълтокожият. — На пръв поглед не правиш нищо, което не е редно. Обаче… има нещо. Не знам. Може би… колебливост. Трябва да си по-решителен.
По-нататъшното обсъждане бе прекъснато от ефрейтор Фостър и всички застанаха мирно до леглата си. Ефрейторът ги огледа с подозрение, но не откри нищо съществено и изкрещя:
— Стани! Червеи такива! Бегом навън!
Фостър стоеше над Били и му крещеше. Затворникът сякаш всеки миг щеше да скочи и да се хвърли върху него. Един мъж в черно стоеше до тях и дишаше тежко след току-що завършилата схватка — двамата с Били се бяха дуелирали и Били имаше предимство, когато Фостър внезапно го спъна. А после, преди той да може да реагира, ефрейторът застана над него, като че ли Били беше виновен, и изрева:
— Мамка ти курвенска!
Били скочи, но преди да удари Фостър, Ерик го блъсна с рамо, повали го и го затисна.
Войниците ги разделиха и Фостър закрещя:
— Защо се бъркаш пък ти бе?
От носа на Ерик течеше кръв — Били го бе уцелил с лакът.
— Спрях го да не направи някоя глупост, ефрейтор.
Фостър го погледна за момент, после каза:
— Добре. — Обърна се към Били и добави: — Искаш да ме убиеш ли, свиньо? Е, опитай!
И извади сабята си.
Били също извади оръжието си, но Биго застана между него и ефрейтора и каза спокойно:
— Няма да е умно от негова страна, ефрейторе — с всички тези момчета по стените, дето са опънали лъковете си.
Били погледна нагоре и видя, че двама от стражите са се прицелили в него.
— Махни се, фъшкия такава! — викна Фостър. — Искам да си резна няколко парченца от този кучи син.
Луис направи крачка напред и застана до Биго, зад тях застана и Шо Пи. Ру се присъедини към тях, а Ерик се отърси от двамата войници, които се опитваха да го задържат, и застана до другите затворници.
— Какво е това? Бунт ли? — изрева Фостър.
— Не — отвърна Шо Пи. — Просто не искаме положението да стане опасно.
— Ще го обеся тоя! — кресна отново Фостър.
Робер дьо Лунвил излезе да види какво става.
— Тогава ще трябва да обесите и шестима ни — каза Биго.
— Какво става тук? — попита Робер дьо Лунвил. — Искате да ви върнат на ешафода ли?
Биго се обърна към него и се усмихна:
— Сержант, ако някой от нас трябва да бъде обесен, защото е мислил да убие ефрейтора, по-добре ни обесете всичките, защото това го мислим поне по десетина пъти на ден. И най-добре да престанем с тези разпри, за да можем да се занимаваме с военната си подготовка поне още една седмица. Писна ни вече от това отношение. Поне така мисля.
Дьо Лунвил вдигна вежди от изненада.
— Този мъж от името на всички ли говори?
Затворниците се спогледаха и Ерик каза:
— Да, сър.
Дьо Лунвил застана срещу Биго — трябваше да се понадигне на пръсти, за да го погледне в очите.
— Нямаш право да мислиш! От къде на къде си въобразяваш, че някой се интересува от мислите ти? Ако мислиш, това означава, че имаш прекалено много свободно време. Ще поправя това положение.
И като се обърна към двамата пазачи, който допреди малко бяха държали Ерик, каза:
— Конюшните трябва да се почистят. Тези мръсни убийци да излижат всичко. И не им позволявайте да чистят с метли и лопати! Да изнасят всичко с ръце! Бегом!
Затворниците се подредиха и затичаха към другия край на лагера. Фостър погледна дьо Лунвил и каза:
— Мисля, че започва да действа, Боби.
Дьо Лунвил замислено потърка брадичката си и отговори:
— Не знам. Ще видим. Ще отпътуваме на юг съвсем скоро и ще ми е гадно, ако трябва да обеся тия мръсници в деня преди да отплуваме.
— Мисля, че Били Гудуин е схванал нещо — не ми преряза гърлото, когато нарекох майка му курва — макар да е много чувствителен на тази тема. И после как другите се хвърлиха да го защитават…
— Може би имаш право — кимна дьо Лунвил. — Или просто са поумнели. Е, все ще разберем.
10.
Преход
Проехтя сигнал за тревога.
Забиха барабаните и лагерът се разбуди. Минали бяха три дни, откакто Ерик бе подслушал разговора под прозорците на Калис, и затворниците се упражняваха до краен предел, като внимаваха да вършат необходимите неща, за да останат живи. Фостър ставаше все по-тираничен, като на всяка стъпка ги обиждаше, а дьо Лунвил ги наблюдаваше внимателно, като следеше дали по някакъв начин няма да се отклонят от командите.