Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Имам голямо участие при избора на тези мъже — каза Миранда. — Добре познавам всеки от тях. Мисля, че има само двама, които биха могли да се огънат — Гудуин и де Савона. Другите ще правят това, от което имаме нужда.
— Може да се огънат — каза Калис. — Това е проблемът. Мислиш ли, че ако бях сигурен, че ще се пречупят, не бих ги екзекутирал още тази вечер? А ако вярвах, че ще усвоят нещата бързо, бих потеглил утре. Но ако сбъркам в преценките си и някой от тях се огъне точно тогава, когато не трябва…
— Нищо не е абсолютно сигурно.
— Страхувам се, че работата с Оракула ни даде фалшиво усещане на сигурност — каза Калис. — Ако се върнем към убеждението, че нищо не е ясно, може и да оцелеем.
— Тръгвам си. Ако настоявате да разтеглите времето с девет дни, нека бъде така, но Николас е непреклонен — трябва да потеглим колкото се може по-бързо. Заловихме двама техни агенти и те знаят, че готвим нещо.
— Мъртви ли са?
— Вече да. Гамина проникна в съзнанията им преди да умрат и откри някои неща, които не знаехме, но едно е ясно — змиите знаят какво става. Ти добре прикри следите си миналата година, но сега знаят, че извън границите на Крондор става нещо изключително. Следващата група шпиони, която ще изпратят, няма да души около двореца, а ще се пръсне из горите да търси този лагер. И щом разберат, че е бил тук…
— Взели сме всички предпазни мерки.
— Някой каруцар ще се разприказва в кръчмата. Или някой в двореца ще остави небрежно списък на затворниците, когато напуска канцеларията си. Това, разбира се, ще отнеме време, но до една година змиите не само ще знаят какво се готвите да предприемете, но ще са разбрали и имената на всеки от групата.
Калис каза нещо, което Ерик не можа да разбере. Внезапно се чу звук от отворена врата и Ерик кимна на Ру да се махат. Върнаха се по обратния път и се мушнаха в палатката. Ерик спря за момент, за да успокои дишането си, после събуди Биго.
— Тихо. Събуди останалите.
Когато Луис, Шо Пи и Били се събудиха, Ерик попита:
— Преди да ви заловят срещали ли сте се с жена на име Миранда?
— Жена с тъмна коса и яркозелени очи? — попита Шо Пи. Ерик кимна. — Тя ми говори край Шамата, докато вървях към Крондор. Имаше нещо странно в нея, веднага го забелязах. Излъчваше сила.
— Какво ти каза?
— Говорихме за незначителни неща — повдигна рамене Шо Пи. — Беше много красива и бях поласкан от вниманието й, но интересите й бяха по-скоро духовни, отколкото плътски. А аз бях любопитен, когато разбрах, че тя е нещо много повече, отколкото изглежда.
— Каза ли ти, че ще попаднеш в затвора?
— Не — отговори Шо Пи.
Другите също разказаха за срещите си с нея. Били и Луис споделиха, че жената се казвала другояче, но стана ясно, че и шестимата са я срещали около месец преди да ги хвърлят в затвора.
— А бе обикаляше и като че ли искаше да си говорим — каза Биго.
— Как е разбрала за нас? — попита Луис.
— Има нещо общо с някакъв оракул, който познава бъдещето — каза Ерик. — По някакъв начин ние сме от значение, но само ако оцелеем следващите девет дни. Не знам защо ни спасиха от бесилката и не знам за какво ще служим на тези хора, ако продължим да живеем, но в едно не се съмнявам: ако Калис реши, че представляваме опасност за плановете му, ще ни обеси преди да вдигнат лагера след девет дни. Ако сметне, че сме надеждни, ще оцелеем.
— Това означава, че ще трябва яко да се напънем — каза Били.
— Че къде повече? — оплака се Луис.
— Имам предвид да работим и да се стараем за всичко, което искат от нас.
— Били е прав — каза Шо Пи. — Ние с него трябва да си сдържаме нервите. А Биго трябва да почне да показва какво може.
— А какво ще кажеш за мен? — попита Луис, очевидно изплашен, че могат да не го оценят добре през следващите девет дни.
— Трябва да се откажеш от самолюбието си. Трябва да престанеш да показваш, че всяка заповед е обида за теб и че всяка задача те унижава. Арогантността ти ще те докара до бесилката.
— Не съм арогантен! — обидено възрази Луис.
Ерик видя, че назрява скандал, и побърза да успокои положението.
— Има още нещо!
— Какво? — попита Биго.
— Ако един пропадне, пропадаме всички.
— Какво? — попита Били.
— Ако сметнат един от нас за ненадежден, ще ни обесят и шестимата.
Ру погледна Ерик, после кимна.
— Да, ние сме отбор. Живеем или умираме заедно, като един.
Луис се огледа и видя, че всички погледи са вперени в него.
— Аз… ще се постарая да се сдържам. Когато онзи дребосък ми каже да изрина лайната, ще му кажа тънко, ясно и високо: „Слушам, сър!“