Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
уз. – И колкото и да го презирам, не мисля, че и Блейк го е на-
правил. Той не е достатъчно умен, за да замисли и осъществи
убийството, а и да натопи Роуз. – Амброуз посочи към вра-
тата. Зъбите му бяха стиснати, а притеснението и обърква-
нето помрачаваха красивото му лице. – Вижте, не зная какво
друго мога да ви кажа, за да ви убедя. Трябва да се връщам
вътре. Съжалявам, ако ви се струвам несговорчив, но всичко
това беше доста тежко за мен, разбирате ли? Повярвайте ми,
ще се радвам, ако откриете кой ѝ причини това. – В очите му
проблесна болка. Преглътна и сведе поглед, сякаш не искаше
те да разберат колко силни са били чувствата му към Татя-
на. Когато отново вдигна глава, изражението му отново беше
сурово и решително. – Искам да откриете убиеца ѝ и ще ви
помогна, ако мога. Но ви казвам, че трябва да търсите някой,
който има политически, а не романтични мотиви.
Лиса все още имаше милион въпроси. Амброуз може и да
беше убеден, че убийството не е от ревност и страст, но не и
тя. Наистина би искала да научи имената на другите му интим-
ни партньорки, но не желаеше да го притиска прекалено мно-
го. За миг се замисли дали да не използва внушението, както с
Джо. Но не. Не би пресякла отново тази линия, не и с някого,
когото смяташе за свой приятел. Поне засега.
– Добре – кимна тя неохотно. – Благодаря ти. Благодаря, че
ни помогна.
Амброуз изглеждаше изненадан от любезността ѝ и лицето
му омекна.
182
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Ще видя дали ще мога да изровя нещо, което да ви помог-
не. Вещите ѝ, както и покоите ѝ, са заключени, но може да се
опитам да проникна някак си. Ще ви съобщя, ако науча нещо.
Лиса му се усмихна с искрена благодарност.
– Благодаря ти. Би било чудесно.
Докосване по рамото ме върна обратно в мрачната малка
стая в Западна Вирджиния. Сидни и Дмитрий се бяха надве-
сили над мен.
– Роуз? – попита Дмитрий. Имах чувството, че това не беше
първият път, когато се опитва да привлече вниманието ми.
– Здрасти – промърморих. Примигнах няколко пъти, за да
се приспособя към реалността. – Върнали сте се. Обади ли се
на стригоя?
Той не реагира видимо на думата, но знаех, че мрази да я
чува.
– Да. Разбрах къде е информаторът на Борис.
Сидни бе обвила ръце около тялото си.
– Шантав разговор. Една част беше на английски. Беше
дори по-зловещ от предишния.
Потреперих неволно, радостна, че съм го пропуснала.
– Но откри ли нещо?
– Борис ми даде името на стригоя, който познава Соня и
вероятно знае къде е тя – отвърна Дмитрий. – Всъщност го
познавам. Но няма друг начин да се свържа с него, освен да
отида лично. Борис ми даде адреса му.
– Къде е? – попитах.
– Лексингтън, Кентъки.
– О, за Бога – изпъшках. – Защо не е на Бахамите? Или
поне Корн Палъс?
Дмитрий се опита да прикрие усмивката си. Може и да
беше за моя сметка, но щях да се радвам, ако съм успяла поне
малко да разсея лошото му настроение.
– Ако тръгнем веднага, ще можем да стигнем при него пре-
ди изгрев слънце.
Огледах се.
– Труден избор. Да се откажем от всичко това заради ня-
какво си електричество и течаща вода?
Сега беше ред на Сидни да се ухили.
183
р и ш е л м и й д
– Както и от още предложения за брак.
– А и навярно ще се наложи да се бием със стригои – доба-
ви Дмитрий.
Скочих на крака.
– Кога тръгваме?
184
Г л а в а 1 4
Съхранителите реагираха различно на заминаването ни.
Обикновено биха се радвали, че чужденците си оти-
ват, особено след като и Сидни беше с нас. Но след
схватката ми с Анджелина гледаха на мен като на някакъв су-
пергерой и бяха очаровани от идеята да се омъжа за някой
от „семейството“. След като ме видяха в действие, някои от
жените започнаха да се заглеждат в Дмитрий. Не бях в настро-
ение да ги наблюдавам как флиртуват с него – особено когато,
съгласно техните правила за ухажване, аз очевидно трябваше
да се бия с всяка кандидатка за годеница.
Естествено, ние не споделихме със Съхранителите точните
си планове, но споменахме, че навярно ще се срещнем със
стригои, което предизвика доста силна реакция. Основно въз-
буда и страхопочитание, което още повече издигна репутаци-
ята ни на свирепи воини. Но реакцията на Анджелина беше
напълно неочаквана.