Последна саможертва

ви връзката. Лиса се замисли над това и не възрази, когато

Ейдриън и Кристиан засипаха Амброуз с въпроси. Той явно

се почувства обиден от инквизицията, но се насили да им

отговори търпеливо. Имаше алиби, а привързаността и ува-

 180 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

жението, които изпитваше към Татяна, изглеждаха искрени.

Лиса му вярваше, макар че Кристиан и Ейдриън оставаха

скептични.

– Всички разпитват мен за смъртта ѝ – каза Амброуз, – но

не и Блейк.

– Блейк? – учуди се Лиса.

– Блейк Лазар. Някой друг, с когото тя...

– Имаше връзка? – предположи Кристиан и завъртя очи.

– С него? – възкликна отвратено Ейдриън. – Няма начин.

Тя не би паднала толкова низко.

Лиса отчаяно се опитваше да си припомни членовете на

семейство Лазар, но не можа да свърже името с определено

лице. Те просто бяха твърде много.

– Кой е той?

– Един идиот – отвърна Ейдриън. – В сравнение с него аз

съм почтен член на обществото.

Думите му накараха Амброуз да се усмихне.

– Съгласен съм. Но той е хубав идиот, а на Татяна ѝ ха-

ресваше. – Долових нотка на привързаност в гласа му, докато

изричаше името ѝ.

– Тя и с него ли спеше? – попита Лиса. Ейдриън потръп-

на при споменаването на сексуалния живот на леля му, но в

момента се бе разкрил цял един свят от нови възможности.

Повече любовници означаваше повече заподозрени. – Ти как

се чувстваше от този факт?

Развеселеността на Амброуз се стопи. Изгледа я остро.

– Не съм достатъчно ревнив, за да я убия, ако намекваш за

това. Ние се бяхме разбрали. Двамата с нея бяхме близки – да,

„имахме връзка“, – но се виждахме и с други.

– Почакай – намеси се Кристиан. Имах чувството, че наис-

тина се забавлява. Убийството на Татяна не беше шега, а са-

пунена опера, която се разиграваше направо пред очите им. –

Ти спиш и с други? Става все по-трудно за разбиране.

Но не и за Лиса. Всъщност ставаше все по-ясно, че убий-

ството на Татяна би могло да е престъпление от страст, а не

свързано с политиката. Както бе казал Ейб, някой с достъп до

спалнята ѝ бе най-вероятният заподозрян. А ако беше някоя

ревнива жена, нежелаеща да споделя любовника си с Татяна?

 181 

р и ш е л м и й д

Това навярно бе най-убедителният мотив досега – само ако

знаехме коя е жената.

– С кои? – попита Лиса. – С кои други се срещаш?

– С никоя, която би я убила – отвърна Амброуз твърдо. –

Няма да ви кажа имена. Имам право на дискретност, както и те.

– Не и ако някоя от тях е била достатъчно ревнива и е уби-

ла леля ми – изръмжа Ейдриън.

Джошуа се бе отнесъл презрително към Ейдриън, задето не

ме „защитава“, но в този момент, докато защитаваше честта

на леля си, той беше не по-малко свиреп от всеки един пазител

или боец от Съхранителите. Беше дори секси.

– Никоя от тях не я е убила, сигурен съм – отсече Амбро-