Последна саможертва

– В отсъствието на нашата обична кралица... – Замълча и

сведе печално поглед в знак на почит, преди да продължи.

Ако беше някой друг, щях да го заподозра в преструвка,

особено след като съм го виждала как се мазни пред Татяна.

Но, не. Нейтан наистина обичаше заядливата си и надменна

леля също толкова много, колкото и Ейдриън.

– Толкова скоро след тази трагедия предстоящите изпити и

избори ще преминат без обичайната тържественост.

– Какво ви казах? – промърмори Ейдриън. Той не прелива-

ше от топли чувства към баща си. – Възхитително.

Нейтан продължи да нарежда за важността на това, което

предстоеше, както и за някои аспекти в традициите на морои-

те. Беше очевидно, че също като мен, всички в залата искаха

час по-скоро да се премине към основното събитие: номина-

циите. Той явно също го осъзнаваше, затова претупа набързо

формалностите. Накрая стигна до основното.

– Ако реши, всяко семейство има право да издигне един

кандидат за короната, който ще трябва да премине през всич-

ки изпити, които са държали всички монарси досега, откакто

свят светува. – Помислих си, че това „откакто свят светува“

си беше доста дръзко и навярно необосновано преувеличение,

но както и да е. – Единствената фамилия, която не може да

участва, е Ивашков, тъй като не е позволено да се избират

 190 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

последователно двама монарси от един и същи род. За канди-

датурата се изискват три номинации от морои с кралска кръв

и нужната възраст. – След това обясни какво ще се случи, ако

от едно семейство има номиниран повече от един кандидат,

но дори аз знаех, че шансовете това да стане са на практика

нулеви. Всяка кралска фамилия искаше да се представи най-

добре и заради това членовете ѝ трябваше да бъдат сплотени

и да подкрепят един кандидат.

Доволен, че всички са разбрали, Нейтан кимна и посочи с

величествен жест към аудиторията.

– Нека номинациите започнат.

За миг нищо не се случи. Това ми напомни за времето, ко-

гато в училище учителят казваше нещо от рода на: „Кой иска

пръв да прочете реферата си?“ Всички чакаха някой друг да

започне и най-после това наистина стана.

Изправи се един мъж, когото не познавах.

– Аз номинирам принцеса Ариана Шелски.

Ариана, като принцеса, седеше сред членовете на съвета и

очакваше избора. Тя кимна изискано към мъжа. Втори мъж,

вероятно също от нейната фамилия, се изправи и оповести

втората номинация. Третата и последната номинация дойде от

друг представител на рода Шелски – много неочаквана персо-

на. Беше братът на Ариана, който постоянно обикаляше света

и почти никога не присъстваше в двора, и освен това негов

пазител беше моята майка. Джанин Хатауей също трябваше

да е в залата, осъзнах аз. Лиса трябваше да се огледа и да я

открие, но приятелката ми беше насочила цялото си внимание