Последна саможертва

Главата на Лиса подскочи наляво и през очите ѝ видях по-

зната фигура. Таша Озера. Тя се бе изправила и изговаряше

думите високо и уверено, като се оглеждаше наоколо с леде-

ните си сини очи, сякаш предизвикваше някой да ѝ възрази.

Залата замря. Никакъв шепот, никакво местене на столо-

ве. Само пълна и всеобхватна тишина. Съдейки по лицата им,

номинираният кандидат от семейство Озера бе вторият най-

шашнат в залата от изявлението на Таша. Първият, разбира

се, беше самата Лиса.

На Нейтан му беше нужна минута, за да си възвърне дар

словото.

– Това не е...

До Лиса Кристиан внезапно се изправи.

– И аз подкрепям номинацията.

И преди Кристиан да седне, Ейдриън скочи на крака.

– Аз също подкрепям номинацията.

Всички погледи в залата бяха приковани в Лиса и нейните

приятели, а после като един се извърнаха към Нейтан Иваш-

ков. Той явно отново бе изгубил гласа си.

– Това – успя да изрече накрая – не е законна номинация. За

съжаление според процедурните правила на сегашния Крал-

ски съвет, родът Драгомир няма право да издига кандидат.

 192 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Таша, която никога не се боеше да говори пред публика или

да поема невъзможни рискове, скочи отново на крака. Виж-

дах, че няма търпение да се изяви. Много я биваше в държа-

нето на речи и предизвикване на системата.

– Няма изискване номинираният за монарх да е член на съ-

вета, нито пък е нужен кворум.

– В това няма смисъл – възрази Нейтан. Разнесе се одобри-

телно мърморене.

– Провери в закона, Нейт... искам да кажа, лорд Ивашков.

Да, ето го най-сетне и него. Моят тактичен баща се присъ-

едини към разговора. Ейб се бе облегнал на стената близо до

изхода, облечен във великолепен черен костюм с риза и вра-

товръзка в нюанс на изумруденозелено. До него стоеше майка

ми, а по устните ѝ играеше едва доловима усмивка. За миг ги

гледах като омагьосана. Майка ми: съвършен образец на най-

достоен пазител. Баща ми: винаги в състояние да постигне це-

лите си, без значение как. С известно смущение започвах да

разбирам откъде съм наследила странната си личност.

– Няма изисквания относно членовете на семействата на

номинираните – продължи жизнерадостно Ейб. – Единстве-

ното изискване е да има три потвърждения на номинацията.

Нейтан посочи гневно към мястото, където седяха свое-

нравният му син и Кристиан.

– Те не са от семейството ѝ!

– И не е нужно да бъдат – парира го Ейб. – Трябва само да

са от кралска фамилия. И те са. Кандидатурата ѝ не противо-

речи на закона... стига принцесата да приеме.

Всички глави се обърнаха към Лиса, сякаш едва сега я забе-

лязваха. Лиса не бе помръднала от началото на събитията. Беше

в шок. Мислите ѝ се движеха едновременно бързо и бавно. Една

част от мозъка ѝ изобщо не можеше да възприеме какво се случ-