Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
поздравления, а очевидно на Джошуа му стигаше едно „може
би“ и да приема гривната, за да реши, че сме обвързани за цял
живот. Все още го смятах за убийствено сладък, но не можех
да понеса обожанието, с което ме зяпаше.
И така, настаних се с кръстосани крака върху леглото на
175
р и ш е л м и й д
Анджелина и се отворих за връзката и чувствата на Лиса. Тя
вървеше по коридора на сграда, която отначало не познах. Миг
по-късно се ориентирах. Това беше сградата в кралския двор,
в която се намираше големият спа център, както и убежището
на Ронда, циганката. Стори ми се странно, че Лиса е решила да
отиде при ясновидка, за да ѝ гадае бъдещето, но след като зър-
нах придружителите ѝ, разбрах, че става дума за нещо друго.
Обичайните заподозрени бяха с нея. Ейдриън и Кристиан.
Сърцето ми подскочи, като видях отново Ейдриън – особено
след инцидента с Джошуа. Последният ми сън, създаден от
магията на духа, беше твърде кратък.
Докато вървяха, Кристиан държеше ръката на Лиса. Топ-
лата му длан ѝ вдъхваше спокойствие и сигурност. Той изгле-
ждаше уверен и решителен, макар че устните му бяха изкри-
вени в обичайната му саркастична полуусмивка. Лиса бе тази,
която се чувстваше нервна и очевидно се подготвяше за нещо.
Усещах, че се бои от това, което ѝ предстои, макар да го смя-
таше за необходимо.
– Тук ли? – попита и спря пред една врата.
– Така мисля – отвърна Кристиан. – Рецепционистката
каза, че е червената врата.
Лиса се поколеба само за миг, сетне почука. Нищо. Или в
стаята нямаше никой, или не искаха да ѝ отворят. Тя вдигна
отново ръка и вратата се отвори. На прага стоеше Амброуз,
зашеметяващ както винаги, дори по джинси и обикновена
синя тениска. Дрехите прилепваха по тялото му, подчертавай-
ки всеки мускул. Изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл
от корицата на „Джентълменс Куотърли“.
– Здравей – рече той, искрено изненадан.
– Здравей – отвърна Лиса. – Чудехме се дали може да по-
говорим с теб?
Амброуз наклони леко глава към стаята.
– В момента съм малко зает.
Зад него Лиса видя маса за масажи, върху която по корем
лежеше жена морой. Долната половина на тялото ѝ бе покрита
с кърпа, но гърбът ѝ беше гол и лъщеше на мъждивата светли-
на в стаята, в която горяха ароматни свещи и се носеше приг-
лушена музика в стил ню ейдж.
176
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Леле! – възкликна Ейдриън. – Не си губиш времето,
нали? Тя е в гроба само от няколко часа, а вече си ѝ намерил
заместничка.
По-рано през деня, малко преди залез слънце, Татяна най-
после бе положена в мястото на вечния ѝ покой. Погребение-
то не беше толкова тържествено, какъвто бе първоначалният
замисъл.
Амброуз го изгледа остро.
– Жената вътре е моя клиентка. Това ми е работата. За-
бравяш, че някои от нас трябва да работят, за да си изкарат
прехраната.
– Моля те, може ли да поговорим? – попита Лиса и пристъ-
пи пред Ейдриън. – Няма да ти отнемем много време.
Амброуз изгледа приятелите ми и въздъхна. Извърна се
към стаята.
– Лорейн? Трябва да изляза за малко. Ей сега ще се върна,
става ли?
– Става – извика жената. Тя се размърда и се извърна с лице
към него. Беше по-стара, отколкото очаквах, някъде около че-
тиридесет и пет годишна. Предполагам, че щом си плащаш за
масаж, масажистът ти може да е на половината на годините
ти. – Върни се по-бързо.
Той ѝ отправи една ослепителна усмивка, която изчезна,
щом се озова сам с приятелите ми.
– Добре, какво става? Не ми харесват физиономиите ви.
Амброуз може и да се бе отклонил напълно от нормалния
живот за един дампир, но беше обучен като всеки пазител.
Беше наблюдателен. Винаги нащрек за потенциални заплахи.
– Ние, хм, искаме да поговорим с теб за... – Лиса се поко-
леба. Да говориш за разследвания и разпити, бе едно, но да ги
провеждаш, съвсем друго. – За убийството на Татяна.
Амброуз повдигна вежди.
– А, разбирам. Не съм сигурен какво мога да кажа, освен
че според мен Роуз не го е извършила. Не мисля, че и ти го
вярваш, въпреки всичко, което става напоследък. Всички при-
казват колко си шокирана и разстроена. Печелиш големи сим-
патии заради това, че си била излъгана и подведена от толкова
опасна и престъпна приятелка.
177
р и ш е л м и й д
Лиса усети как страните ѝ пламват. Заклеймявайки ме пуб-