Последна саможертва

– Вие мислите, че аз съм го направил! За това е всичко. –

Никой не каза нищо. – Не мога да повярвам! Пазителите вече

ми дадоха да разбера, че ме подозират... но вие? Мислех, че ме

познавате по-добре

– Ние изобщо не те познаваме – заговори Ейдриън с равен

тон. – Знаем само, че си имал свободен достъп до леля ми. –

Посочи към вратата. – И очевидно не си се помайвал, за да ѝ

намериш заместничка.

– Не чу ли, когато казах, че това ми е работата? Аз ѝ правя

 178 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

масаж, това е всичко. Не е гадно и мръсно. – Амброуз поклати

безсилно глава и прокара пръсти през кестенявата си коса. –

Връзката ми с Татяна също не беше мръсна. Аз я харесвах и

бях загрижен за нея. Никога не бих я наранил.

– Не сочат ли статистиките, че обикновено убийците са

сред най-близките на жертвата? – обади се Кристиан.

Лиса изгледа сърдито и него, и Ейдриън.

– Престанете. И двамата. – Извърна се отново към Амбро-

уз. – Никой не те обвинява в нищо. Но ти си прекарвал доста

време с Татяна. А и Роуз ми каза, че си бил разстроен от зако-

на за възрастта.

– Когато за пръв път чух за него, да – съгласи се Амбро-

уз. – Но дори и тогава казах на Роуз, че трябва да има някаква

грешка. Нещо, за което не знаем. Татяна никога не би застра-

шила живота на дампирите, без да има основателна причина.

– Като например да се направи на добра пред всички онези

ужасни кралски потомци? – подметна Кристиан.

– Мери си приказките! – предупреди го Ейдриън.

Лиса не можеше да реши кое е по-дразнещо: двамата ѝ ка-

валери да се обединят в словесен двубой срещу Амброуз или

да се заяждат помежду си.

– Не! – Гласът на Амброуз прокънтя в празния коридор. –

Тя не искаше да го прави. Но ако не го беше направила, щяха

да се случат по-лоши неща. Има такива, които искаха – и все

още го искат – да съберат всички дампири, които не се бият, и

да ги принудят със сила да го правят. Татяна прокара закона за

възрастта, за да попречи на това.

Възцари се тишина. Аз вече го знаех от бележката на Та-

тяна, но за приятелите ми новините бяха шокиращи. Амброуз

продължи да говори, вече напълно окопитил се.

– Тя всъщност бе отворена и към други новости. Искаше

да изследва духа. Одобряваше идеята мороите да се научат да

се бият.

Тук вече Ейдриън не се сдържа. Онази сардонична маска

все още бе на лицето му, но долавях и болка и тъга. Погребе-

нието на Татяна сигурно е било трудно изпитание за него, а да

чуе външни хора да разкриват информация за някого, когото

бе обичал, навярно бе мъчително.

 179 

р и ш е л м и й д

– Е, аз не съм спал с нея като теб – процеди той, – но също я

познавах доста добре. Тя никога не е казвала нито дума за това.

– Не и публично – съгласи се Амброуз. – Дори и насаме.

Само малцина го знаеха. Тя бе събрала малка група морои,

които тайно се тренираха – мъже и жени на различна въз-