Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
тински сън. След няколко часа изпаднах в някакво подобие на
транс, което ме отведе при Лиса. Това също беше добре: озо-
вах се на едно от най-големите събития в живота на мороите.
Номинациите за нов крал или кралица щяха да започнат все-
ки момент. Това бе първата от многото стъпки и всички бяха
развълнувани, като се има предвид колко рядко се провеждаха
избори за монарх. Това бе събитие, което никой от приятелите
ми не очакваше да види скоро, а имайки предвид последни-
те събития... ами, всички проявявахме специален интерес. На
карта беше заложено бъдещето на мороите.
187
р и ш е л м и й д
Лиса седеше на ръба на един стол в една от кралските ба-
лни зали – огромно, величествено място със сводести тавани и
позлата навсякъде. Била съм в тази ослепителна зала и преди,
с цялото ѝ великолепие от стенописи и пищни гипсови орна-
менти, къпещи се в светлините на кристалните полилеи. Тук
се бе състоял официалният обяд след дипломирането, когато
новите пазители се опитваха да се представят най-добре, за да
получат добри назначения. Сега залата приличаше на онази,
в която заседаваше Кралският съвет, с дълга маса от едната
страна, край която бяха подредени дванадесет стола. Срещу
масата се виждаха редове със столове, където сядаше публи-
ката по време на откритите заседания на съвета. Само че сега
имаше четири пъти повече столове от обикновено, което на-
вярно обясняваше защо бяха избрали тази зала. Всички места
бяха запълнени. Всъщност имаше дори правостоящи, натъп-
кани отзад и покрай стените. Пазители с тревожни лица оби-
каляха множеството и освобождаваха пространството около
вратите, като подреждаха зрителите така, че да се осигури оп-
тимална безопасност.
Кристиан седеше от едната страна на Лиса, а Ейдриън се
бе настанил до Кристиан. За моя приятна изненада, Еди и Мия
също седяха наблизо. Мия беше морой и наша приятелка,
възпитаница на „Свети Владимир“, която беше не по-малко
страстна поддръжница от Таша на идеята мороите да се обу-
чат да се защитават. Моят обичан баща не се виждаше никъ-
де. Никой от тях не говореше. Разговорите бяха трудни сред
всеобщия шум и толкова много хора, а приятелите ми бяха
изпълнени със страхопочитание от това, което предстоеше да
се случи. Имаше толкова много да се види и преживее, а никой
от тях не бе предполагал каква голяма тълпа ще се събере.
Ейб беше казал, че нещата ще се ускорят след погребението
на Татяна, и наистина бе така.
– Знаете ли коя съм аз?
Висок глас, едва издигащ се над глъчката, привлече вни-
манието на Лиса. Лиса погледна надолу към редицата, през
няколко места от Ейдриън. Двама морои – мъж и жена – седя-
ха един до друг и гледаха нагоре към една много разгневена
жена. Тя бе подпряла ръце на кръста си, а розовата ѝ кадифена
188
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
рокля изглеждаше странно до дънките и тениските на седнала-
та двойка. Едва ли щеше да се почувства добре в нея, когато
излезе от залата с климатичната инсталация.
Лицето ѝ се бе изкривило от възмущение.
– Аз съм Марсела Бадика. Принц Бадика е мой брат – до-
даде, когато това не предизвика реакция у двойката. А нашата
покойна кралица е трета братовчедка на родителите ни. Няма
останали свободни места, а някой като мен не може да стои
прав до стената сред цялата тази тълпа.
Двойката се спогледа.
– Предполагам, че е трябвало да дойдете по-рано, лейди
Бадика – рече мъжът.
Марсела се задъха от ярост.
– Не чу ли коя съм аз? Не знаеш ли кои са по-високо стоя-
щи от теб? Настоявам да ми отстъпите местата си!
Двойката изобщо не се впечатли.
– Тази сесия е открита за всички и последния път, когато
проверих, не видях запазени и обозначени места – обади се
жената. – Ние имаме право на местата точно толкова, колкото
и вие.
Марсела се извърна към пазителя до нея, кипяща от гняв.
Той сви рамене. Работата му беше да я защитава от опасности,
застрашаващи живота ѝ. Нямаше намерение да вдига двойката
от местата им, особено след като не бяха нарушили правила-
та. Марсела издаде едно високомерно: „Пфу!“, преди да се
извърне рязко и да се отдалечи, без съмнение, за да тормози
някоя друга бедна душа.
– Възхитително! – измърмори Ейдриън. – Явно ни очаква