Град на паднали ангели

обгърнат колоната и окова китките й. Жената вампир нададе тих писък.

— Благословен метал — каза Джейс без намек за емоция. — Изгаря ги.

„Ги”. Искаш да кажеш „ви”. Аз съм като нея. Не съм по-различен, само защото ме познаваш,

помисли си Саймън.

Камила скимтеше. Кадир се дръпна с невъзмутимо изражение. Тъмни руни покриваха

изцяло ръцете и врата му. Той се обърна да каже нещо на Мерис, Саймън долови думите

„Магнус” и „спешно съобщение”.

— Отново Магнус — каза Саймън. — Той не е ли на почивка?

— И Магнус, и Камила са много стари — обясни Джейс. — Не е толкова странно, че се

познават — сви рамене, очевидно незаинтересован от темата. — Както и да е, почти съм

сигурен, че накрая ще извикат Магнус. Мерис иска информация, много я иска. Знае, че

Камила не е убила ловците на сенки само заради кръвта им. Има и по-лесни начини да

намериш кръв.

Саймън си спомни за миг за Морийн и му прилоша.

— Е — каза той, като се опитваше да звучи спокоен, — явно Алек ще се върне. Това е

хубаво, нали?

— Разбира се — гласът на Джейс прозвуча безжизнено. Не изглеждаше никак добре; бялата

светлина в помещението правеше релефа на скулите му някак по-различен и остър, сякаш

беше отслабнал още повече. Ноктите му бяха изгризани до кръв, а под очите му имаше тъмни

сенки.

— Поне планът ти проработи — добави Саймън, в опит да внесе малко радост в нещастието

на Джейс. На Джейс беше хрумнала идеята Саймън да снима с телефона си и да изпрати

снимката на Клейва, което щеше да им позволи да създадат портал. — Идеята беше добра.

— Знаех, че ще се получи — Джейс звучеше отегчен от комплимента. Той вдигна глава,

когато двойните врати се отвориха със замах и Изабел влезе, развяла черната си коса. Тя

огледа залата — почти не погледна Камила и другите ловци на сенки — и тръгна към Джейс

и Саймън, ботушите й тракаха по каменния под.

— Защо изведнъж решихте да нарушите почивката на горките Магнус и Алек? — попита тя

без предисловие. — Имат билети за опера!

Джейс обясни, докато Изабел стоеше с ръце на кръста; тя така и не погледна Саймън.

— Добре — каза тя, когато той приключи. — Но всичко това е абсурдно. Тя само печели

време. Какво толкова има да казва на Магнус? — погледна назад през рамо към Камила,

която освен с белезници, беше прикована към колоната и с дълга сребърно-златна верига.

Веригата пресичаше тялото й, колената й и дори глезените й и я държеше абсолютно

неподвижна. — Това благословен метал ли е?

Джейс кимна.

— Белезниците са с подплата, за да не наранят китките й, но ако мърда прекалено много…

— той издаде цвърчащ звук. Саймън си спомни как ръцете му изгоряха, когато беше

докоснал Звездата на Давид в килията си в Идрис, как кожата му се беше разкървавила и

едва се сдържа да не му изръмжи.

— Е, докато вие бяхте на лов за вампири, аз бях в центъра и се бих с демон хидра — каза