Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— И какво стана после?
— После Уотсън се появи по телевизията и предложи наградата. Рекох си, едва ли е Тери, но за петдесет бона си заслужава да опитам. И се обадих.
— В полицията в Палм Спрингс?
— Не ги познавам, затова не им вярвам. Обадих се на човек, когото познавам и комуто вярвам и му разказах за Тери, за колата му и за педерасткия бар, където го срещнах.
— Каква беше колата? — попита Ото.
— Порше 911. Черно. Предполагам, че е било на някой от любовниците на Тери.
Сидни погледна Ото, който беше ченге достатъчно отдавна, за да знае правилата на играта. Сетне отпи от бирата и спокойно подхвърли:
— Кое беше ченгето, на което имаше доверие? На кого разказа всичко това?
— На единственото ченге, на което вярвам. Хари Брайт от полицията в Минерал Спрингс. А сега вярвам и на вас, момчета, защото това е шансът ми да взема наградата.
— Защо вярваше на Хари Брайт?
Били Хайтауър се усмихна и отговори:
— Ако го познавахте, нямаше да питате. Ако той ми беше партньор, и до ден-днешен щях да работя в полицията. Хари е ченге на ченгетата и е свестен човек. Единственият, който сядаше при мен в клуб „11-99“ и ме черпеше. А тази вечер и вие го направихте. Всички ме мислят едва ли не за убиец и наркоман. Запознах се с Хари, когато се включих в „Кобра“. Той дори се опита да ме вкара в управлението в Минерал Спрингс, когато го сформираха, но те не те взимат на работа, след като си разбил физиономията на капитан от полицията. Независимо дали негодникът си го е заслужавал, или не. През последните шест години прекарах много време с Хари Брайт. Пихме, разказвахме си истории за ченгета и се смяхме. Само той и аз.
— Къде? В клуб „11-99“?
— Не бих причинил това на Хари — отговори Били Хайтауър, клатейки глава. — Не бих искал другите да видят, че се държи приятелски с човек като мен. Той държеше на кариерата си. Беше твърде близо до пенсия, за да се провали. Когато Хари искаше да седне с мен в кръчмата, аз намирах някакво извинение и излизах. Само за да го предпазя от неприятности. Пристигахме тук.
— В тази къща?
— Да. Понякога, когато се търсеше човек за нощна смяна или някой от ченгетата се разболееше, Хари го заместваше, идваше тук и разговаряхме. Паркираше патрулната кола на пътя и пристигаше тук, както беше облечен с униформата. Веднъж един тип едва не припадна, като видя, че Хари се приближава с фенерчето. Седяхме и пиехме. Само двамата. Той винаги пиеше много. Тревожех се повече за работата му от самия него. Понякога се натряскваше толкова много, че преспиваше в патрулната кола.
— На колко години е Хари Брайт?
— Тази Коледа ще се пенсионира. През декември ще навърши петдесет. Горкият Хари. Няма да разбере, когато получи първата си пенсия.
— Кога получи инсулта? — попита Ото.
— Мисля, че беше през март. Два пъти ходих да го видя в болницата. Дори се изкъпах и облякох костюм, за да не уплаша докторите и сестрите. Не можах да го понеса. Хари беше едър и мускулест. Бащата, за който винаги си мечтаел. И наистина беше като баща на всички ченгета от онзи участък. Пако е шефът, но Хари беше бащата и Пако го слушаше. А сега, искам да разбера нещо от вас.
— Стига да го знаем — каза Сидни.
— Откъде взехте онази снимка?
— От къщата на Виктор Уотсън. Икономът я намерил и ни я даде с надеждата, че може да е улика.
— Искате да кажете, че в полицейските доклади не се споменава за моето обаждане за онова момче Тери?
— Е, може да има нещо — отговори Сидни. — Още не сме прочели всичко. Възможно е ченгетата от Палм Спрингс да са го сложили в отделна папка, която не сме виждали. Или да са го записали на някоя бележка, която са загубили.
— Да. Ами, не вярвам Хари Брайт да го е премълчал. Беше твърде добро ченге, за да пренебрегне информация като тази. Затова искам да ме имате предвид. Ако Тери е замесен, имам право да получа наградата.
— Добре — каза Сидни. — Жалко, че не можем да разговаряме с Хари Брайт.