Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Стълпиха се мнозина • край кораби готови,
донесени им бяха • доспехите най-нови.
Сновяха неуморно • до падане на здрач и
си взеха сбогом ведро • с дошлите изпращачи.
Брегът отвъд наскоро • и рейнската морава
покриха се със шатри. • Брунхилда пък тогава
пощя да има царя • за себе си изцяло,
в нощта да се притисне • до снажното му тяло.
Тръби, фанфари, флейти • се чуха да звучат
на заранта и всеки • приготви се за път,
притискайки любима • в прегръдките с все сила.
Разлъка погоди им • жената на Атила.
Отроците на Ута • си имаха човек
еднакво смел и предан • и винаги нащрек.
Сбогувайки се, рече • на царя си потайно:
„Че тръгвате на гости, • тревожи ме безкрайно.“
Зовеше се той Румолд, • ценен от тях самите.
„Страна“ — додаде, — „люде • кому ще поверите,
като не смогна никой • да ви разубеди?
Покана от Кримхилда • вещае сал беди.“
„Страната и сина си • ще поверя аз вам,
да браните жените • повеля ще издам,
скърбящия тешете, • където да било.
А нам Кримхилда нивга • не ще ни стори зло.“
Приготвиха конете • за цар, князе и свита.
Прощално се витязи • с целувка разделиха
и тръгнаха достойно • с очакване в душата.
Придворни дами сетне • разплака им съдбата.
Едва-що храбреците • поеха към конете,
закършиха жените • печално пак ръцете.
Предчувстваше сърцето • как дългата раздяла
един ден ще прелее • в покруса избуяла.
Бургундските смелчаци • се носеха на път.
Вълнение обзе на • страната всеки кът —
зад планината даже • ридание отекна,
не се смути обаче • дружината приветна.
Хиляда нибелунги • с навратници корави
я следваха, в дома си — • на път щом се отправи —
оставяйки съпруга • от тях сирота всеки.
Прекара и Кримхилда • без Зигфрид дни нелеки.
Таз конница на Гунтер • край Майн подир въззе се,
към източната част на • Франкония понесе
момци начело с Хаген — • водач най-вещ бе той.
Маршал им беше Данкварт, • бургундският герой.
Когато пък към Швалбфелд • насочиха се те,
осанката личеше • на славните князе.
Дружината на царя • накрай след доба тъмна
подир дванайсет дена • на Дунава осъмна.
От Троне Хаген, стожер • на сигурност и ред
за всички нибелунги, • пак яздеше отпред.
На пясъка той скочи • и сетне с крачка бърза
жребеца си о дънер • крайбрежен там привърза.
Водата придошла бе, • а кораб да се движи
не виждаха и туй им • създаде много грижи:
до бряг отвъден как ли • да прекосят реката?
Заслизаха и воини • напети от седлата.
„Могла би да ви стигне, • владетелю от Рейн“ —
на Гунтер Хаген рече, — • „беда тук в този ден.
Водата придошла е, • течението влачи,
та днес ще се лишим май • от няколко ездачи.“
„Натяквате излишно!“ — • сгълча го царско слово.
„Наместо колебливост • да всявате отново,
с усърдието ваше • дирете брод отвъд
да минем и доспехи • коне да пренесат.“
„Животът“ — рече Хаген — • „не тегне ми така,
че чак да се удавя • в широката река.
Да повали желая • ръката ми мнозина
в страната на Атила, • преди сам да загина.
Витязи горди, славни, • изчакайте ме тук
салджии да намеря • край някой пристан друг
да стъпим с тях в земите • на Гелфрат именит.“
Юнакът Хаген стисна • огромния си щит.
Не беше само с него • в ръка въоръжен:
надянал на главата • бе още лъскав шлем,
над бронята висеше • широк двуостър меч,
добре изпитан в схватки • и безпощадна сеч.
Салджии щом затърси • наоколо по суша,
дочу вода да плиска • и се натам заслуша:
в поточе бистро бяха • дошли две самовили
да се поразхладят сред • вълните му пенливи.
Перейти на страницу: