Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Това съвсем не ме учудва. Той не отдава никакво значение на парите. Тъкмо това показва, че е способен на постъпки, лишени от каквото и да е себелюбие.
— Или, не смяташ ли, че е искал по-скоро да опита върху самия себе си какво чувство е това добротата?
Чарли се разсмя.
— Във всеки случай ясно е, че ти не можеш да се разбираш с горкия Саймън.
— Той много често е разговарял с мене, и то продължително. Искаше да чуе от мене всичко, каквото знаех за руската революция; искаше да го заведа и при Алексей и Евгения, за да разпита и тях. Знаеш, че предаваше на техния вестник за делото на Робер. Опита се да изтръгне от мене всичко по-интересно. Дори и спа с мене, защото смяташе, че по този начин ще му разкажа повече. Написа един репортаж по делото. За него всички наши мъки, всички наши страхове и цялото нещастие бяха само един добре дошъл случай да нареди духовити и бомбастични думи. И ми го даде и да го прочета, за да види как ще ми подействува. Никога няма да му го простя. Никога!
Чарли въздъхна. Той знаеше, че Саймън е поразително безчувствен спрямо чувствата на другите хора и затова не й е дал своя ужасен репортаж с цел да й причини болка, а воден от искреното си и почтено желание да види какво въздействие ще окаже върху нея, за да установи по този начин до каква степен нейното познаване на нещата ще потвърди фантастичната му теория.
— Чуден човек е той — каза Чарли. — Бих казал, че има много качества, които бихме предпочитали да ги няма, но има и твърде добри качества. Във всеки случай едно нещо можем да кажем за него: вярно е, че не проявява никакво зачитане към другите, но и към самия себе си се държи също тъй. Цели две години не го бях виждал, в това време той значително се беше изменил и все пак, без да искам, неговата личност ми прави силно впечатление.
— А аз бих казала, че се плаша от нея.
Чарли се местеше неспокойно по плюшеното кресло, защото — той бе принуден да си го признае, за свое най-голямо неудоволствие, че точно същото чувство изпитваше и той към Саймън.
— Трябва да имаш предвид, той води необикновен живот. Работи по шестнадесет часа на ден. Жилището му е неописуемо мрачно и неудобно. Приучил се е съзнателно да яде само веднъж на ден.
— И с каква цел?
— Иска да засили и да кали характера си. Иска да стане независим от всички външни влияния. Иска да се подготви за ролята, която ще бъде призован един ден да играе.
— А казвал ли ти е каква ще бъде тази роля?
— Не много точно.
— Чувал ли си за Дзержински?
— Не.
— Саймън ми е разказвал много неща за него. Едно време Алексей бил виден адвокат с либерални разбирания и защитавал Дзержински по едно от делата му. Това съвсем не попречило на Дзержински да арестува Алексей като контрареволюционер и да го заточи за три години в Александровск. Впрочем тъкмо тази беше една от причините, за да иска Саймън толкова много от мене да го заведа при Алексей. А когато отказах, защото ми беше непоносима мисълта да му дам възможност да види колко ниско е паднал този нещастен сломен човечец, той ми зададе няколко въпроса, та аз от моя страна да ги задам на Дзержински.
— Кой е бил този Дзержински? — запита Чарли.
— Дзержински беше председател на ЧК. Той беше истински господар на Русия. Имаше неограничена власт над живота и смъртта на цялото население. Чудовищно жесток човек — хиляди изпрати в затвора, хиляди подложи на изтезания или ги изби. Отначало ми се виждаше много чудно, че Саймън проявява не толкова голямо любопитство към този отвратителен човек. Видя ми се възхитен от него до захлас, но после се досетих за причината. Такава именно роля си мисли да играе той, когато избухне революцията, за която работи. Саймън знае, че щом един човек има полицията в свои ръце, има и цялата страна в своя власт.
Клепачите на Чарли потрепнаха.
— Ледени тръпки ме побиват, като говориш така. Но в края на краищата Англия не е Русия. Мисля, че Саймън ще трябва страшно много да чака, докато стане диктатор на Англия.
Но по този въпрос Лидия съвсем не беше подготвена да разбира от шеги. Тя изгледа Чарли мрачно.
— То се знае, че ще трябва да чака. Не е ли чакал и Ленин? Ти още ли вярваш, че англичаните са замесени от друго тесто, не като останалото човечество? Смяташ ли, че пролетариатът не съзнава все по-силно своята мощ, та ще остави твоята класа, вечно да държи в свои ръце сегашните си привилегии? Ти вярваш ли, че след една война без оглед дали ще бъде тя спечелена или изгубена, ще има други последици, а не един голям обществен обрат?