Изгубената армия на Камбиз

— Правена е преди няколко месеца в Тура. Бяхме го прибрали за известно време за притежание на антики, но така и не успяхме да докажем нещо повече. Той е умен. Кара другите да му вършат черната работа. И тъй като е със Саиф ал-Таар, никой не желае да свидетелства против него. Веднъж изнасилил едно момиче и виж какво му се случило.

Тауба му подаде три снимки.

— Аллах! — прошепна Халифа.

Нали ти казах, абсолютно лайно.

Тауба отдалечи стола си, вдигна крака на бюрото и запали цигара. Халифа прелистваше папките.

— Ходих при онзи тип в британското посолство — каза след малко.

— И?

— Нищо. Не ми каза нищо ново. Но останах с впечатлението, че крие нещо. Имаш ли представа защо?

— А ти как смяташ? — изсумтя Тауба. — Така и не можаха да ни простят, че национализирахме Суецкия канал и им казахме да се пръждосват в шибаната си държава. Ще пречат с каквото могат.

— Не е само това. Той знае нещо по този случай. И не иска ли да знам, че знае.

Тауба приспи очи.

— Да не казваш, че британското посолство е замесено в тази история?

— Честно казано, и аз вече не знам какво казвам. — Халифа въздъхна уморено, наведе се и разтри очи. — Нещо става, но просто не разбирам какво. Просто не разбирам какво. Даммит!

Чарлз Скуайърс нагласи очилата на носа си и започна да изучава менюто. Близо две минути седя погълнат от него преди накрая да го остави с доволно кимване.

— Пъдпъдъци, мисля. Да, пъдпъдъците тук са много добри. А за предястие… ами палачинката с морски дарове ми звучи най-интригуващо. Джемал?

— Не съм гладен.

— О, стига. Не можем да си позволим да умираш от глад. Трябва да ядеш нещо.

— Дойдох, за да говорим, а не за да ям.

Скуайърс изсумтя неодобрително и се обърна към мъжа вляво от него, дебел и плешив, с кичозно голям „Ролекс“ на китката.

— Ами ти, Маси? Нали няма да ме оставиш да се храня сам?

Американецът хвърли един поглед към менюто на масата, извади носна кърпа и избърса врата си, който въпреки климатика в ресторанта беше плувнал в пот.

— Дали имат някакви пържоли? — попита със силен южняшки акцент.

Скуайърс посочи менюто.

— Струва ми се, че филето миньон ще удовлетвори желанието ти.

— Със сос ли е? Не искам нищо със сос. Най-обикновена пържола.

Скуайърс извика сервитьора и попита:

— Филето миньон със сос ли е?

— Да, сър. Сос от пиперки.

— Не искам сос от пиперки — настоя Маси. — Само пържола. Без гадости по нея. Не можете ли да направите най-обикновена пържола?

— Разбира се, че можем, сър.

— Добре тогава. Една пържола, средно изпечена, с пържени картофи.

— А за предястие, сър?

— Господи, откъде да знам. Какво беше онова, дето си го поръча, Скуайърс?