Изгубената армия на Камбиз

— Имам чувството, че трябва да правим нещо — обади се Тара след продължителното мълчание.

— Какво например?

— Не знам. Просто ми се струва нередно да минем толкова път само за да стоим тук и да се наслаждаваме на гледката. След всичко, което стана.

— Не виждам какво можем да направим, Тара. Поне докато Омар се върне. Следващият ни ход зависи от онова, което той ще разбере.

— Знам, знам. Но така се чувствам безпомощна. Все едно сме се оставили на милостта на съдбата. Баща ми е мъртъв. Някакви хора се опитват да ни убият. Искам да направя нещо. Само че ръцете ни са вързани.

Постояха още малко в тишина, наблюдавайки един старец, който водеше камила по пътя отдолу. Даниел отново се обърна към хълмовете и зарея замислено поглед във вълнистата скална стена. Изведнъж сякаш стигна до някакво решение, хвана Тара за ръката и я поведе надолу по стълбите.

— Хайде. Това може да не реши проблемите, но поне ще си намерим занимание.

— Къде отиваме?

— Там. — Той посочи равното било, което минаваше като острие по върха на хълмовете. — В Египет няма по-добро място за наблюдаване на залеза.

Слязоха по стълбите.

— И по-добре вземи кутията — каза Даниел.

— Защо? Да не би да се притесняваш, че Омар ще я открадне?

— Не. Просто не искам да го убият заради нея. Тя е наш проблем, Тара. Трябва да я носим с нас.

Отне им почти час да стигнат до билото. Първо изкачиха редица бетонни стъпала, а когато те свършиха, тръгнаха по стръмна прашна криволичеща нагоре пътека, която ги отведе през едно дере до подножието на хълмовете. Изкачването беше тежко и на върха и двамата бяха плувнали в пот. Спряха малко, за да си поемат дъх. Даниел приседна на една скала, запали пура и забарабани нервно с пръсти по бедрото си, сякаш очакваше някого. Тара остави чантата си и се изкачи на скалата, хипнотизирана от невероятната гледка: залязващото слънце, огромно и червено като гигантски скъпоценен камък върху тюркоазното небе; далечната сребърна лента на Нил, проблясваща в следобедната омара; безкрайните вълнисти хълмове, безмълвни, пусти и загадъчни.