Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Говореше бързо, дишаше гневно, раменете му се тресяха. Измъкна ръката си от нейната, изправи се, отиде до ръба на билото и впери поглед в долината. Въпреки тъмнината бледото й дъно все още се виждаше ясно — продължаваше на север като река от мляко. Дишането му постепенно се успокои и раменете му престанаха да треперят.
— Извинявай — измърмори той. — Просто си изпуснах нервите…
Разтърка слепоочията си и въздъхна тежко. Настъпи продължително мълчание, нарушавано единствено от свистенето на вятъра.
— Това беше преди година и половина — каза Даниел накрая. — Работих като екскурзовод, продавах акварели, надявах се, че нещата ще се оправят, само че не се оправиха. И няма да се оправят. Някъде там долу има непокътната гробница, която чака да бъде открита, а на мен не ми е позволено да я търся. И никога няма да ми бъде позволено. Имаш ли представа колко е тежко? Колко е гадно? Господи!
Той се хвана за главата.
— Не знам какво да ти кажа — обади се безпомощно Тара. — Ужасно съжалявам. Знам какво означава Египет за теб.
Той сви рамене.
— Същото се е случило и с Картър. През деветстотин и пета. Изритали го от Службата по антиките, защото се сбил с някакви френски туристи в Сакара. Свършил като екскурзовод и художник. Така че моята мечта да съм новият Картър един вид се сбъдна. Макар и не по начина, по който си представях.
Горчивината беше изчезнала и гневът беше преминал в изморено отчаяние. Тара се изправи, застана зад него и обви ръце около кръста му. Той я остави да го прегърне.
— И знаеш ли коя е най-голямата ирония? — прошепна той. — Древната подпорна стена се оказа построена от Белцони през деветнадесети век. Целият ми свят рухна заради някаква стена, построена преди по-малко от две столетия от друг шибан археолог! — Той се разсмя, но смехът му беше безжизнен и лишен от всякакъв хумор.
— Страшно съжалявам — повтори тя.
— Така ли? — Той се обърна и я погледна в очите. — Не си ли доволна? Поетична справедливост и други такива.
— Естествено, че не съм доволна, Даниел. Никога не съм ти желала злото.
Тя го погледна, задържа погледа му, надигна се на пръсти и го целуна нежно по устните.
— Искам те — каза просто. — Искам те сега, тук, под звездите. Над света. Докато имаме възможност.
Той я погледна, прегърна я, притисна устни до нейните, целуна я страстно, езикът му обходи устата й, ръцете му се спуснаха към задника й. Тя го усети как се втвърдява и натискът накара стомаха й да изтръпне. Той се отдръпна и хвана ръката й.
— Знам едно място.
Взе чантата й и тръгнаха по пътеката по ръба на билото, която ги отведе още по-навътре в хълмовете. Равнината остана зад тях и светът замря в тишина, нарушавана единствено от хрущенето на камъчетата под краката им. След двайсетина минути стигнаха до едно място, където пътеката се превръщаше в широк диск от чакъл, върху който стояха четири извити фигури — като запетайки на иначе празен лист. След като стигнаха по-близо, Тара разбра, че това са малки стени, дълги около три метра и високи до коляното.
— Защита от вятъра — обясни Даниел. — Едно време патрулите, които са охранявали тези хълмове, са се крили зад тях.
Наведе се и вдигна нещо подобно на плосък камък.
— Ето, виждаш ли? — И вдигна предмета на лунната светлина. — Парче от глинен съд.
Отидоха зад най-голямата стена и без да продумат, коленичиха един срещу друг. Вятърът облъхваше телата им до кръста. От кръста надолу въздухът беше спокоен, все едно клечаха в басейн с топла вода. Гледаха се известно време, след което Даниел бавно разкопча ризата й. Гърдите й се люшнаха блестящо бели на лунната светлина и зърната им се втвърдиха. Той се наведе и ги целуна. Тя отметна глава, затвори очи и изстена от удоволствие, забравила в този момент всичко останало.
27
Кайро
Когато Халифа стигна до офиса на Тауба, беше почти седем. Детективът седеше зад бюрото си, настолната лампа светеше, а той тракаше с два пръста на допотопна пишеща машина. Подът беше покрит с тънък слой цигарена пепел, сякаш в тази част на офиса беше паднал сняг.