Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Не! Той се отърси. Памела би го ненавиждала за това. И как не!? Той ненавиждаше сам себе си, че тази мисъл изобщо мина през главата му.
— Ела, ще те отведа вкъщи, моя сладка Памела!
Аполон я прегърна и двамата изчезнаха, материализирайки се отново почти веднага до портала в голямата зала за пиршества. Артемида бе там, скръстила ръце и нервно потропваща с крак. Тя изгледа голия до кръста Аполон, хвърли едно око на зомбираното изражение на Памела и поклати глава. Колкото по-скоро приключат със съвременния свят на смъртните, толкова по-добре.
— Бързо, слънцето изгрява! — Артемида нервно се огледа.
— Знам! — тросна й се Аполон. — Или казано по-точно — сега, когато сетивата ми не са замъглени от магията на една богиня — знам, че слънцето изгрява!
Артемида си даде вид, че се чувства неловко и отклони поглед от брат си.
— Ще я пренеса и ще се върна.
Богинята въздъхна примирено и се отказа да спори с брат си. Аполон прегърна Памела и я пренесе през портала.
Влязоха във Вегас и той отвори вратата на малкия килер. В пустия коридор пооправи дрехите на Памела и докосна нежно лицето й. Чувстваше се като крадец, който открадна любовта й, а сега се промъква обратно, преди дневната светлина да разкрие престъплението му. Знаеше, че няма друг избор, но въпреки това се мразеше, че позволи нещата да се случат по този начин.
— Обичам те, моя сладка Памела! Помни това и ми вярвай! Ще се върна при теб! — той се наведе към нея и тихо повели. — Нека целувката ми те събуди!
Целуна я страстно. Докато Памела мигаше объркано, а отнесеният й поглед започваше да се прояснява, той отстъпи назад, влезе в килера, затвори вратата и се върна на Олимп.
Памела разтърка очи. Уф, чувстваше се леко зашеметена и й беше малко лошо. Колко изпи снощи? Огледа се. Къде беше по дяволите? Замаяният й ум регистрира обикновената малка врата и празния коридор. Къде е Феб? Прокара пръсти през косата си и движението на ръката разклати гърдите й. Разлати гърдите й? Къде е сутиенът й? Вълна на паника премина по тялото й.
„Мисли! — заповяда си тя. — Какво си спомняш?“
С Феб се срещнаха в тяхното заведение. После отидоха на вечеря в прекрасен, специален ресторант… но споменът й за самата вечеря беше неясен и разпокъсан. В съзнанието й изплуваха странни, подобни на сън проблясъци на гореща, гладка кожа и соленият вкус на следи от страст. Видя бърза картина на разкъсващи се дрехи, а после и Феб, който я извежда от някаква спалня, за да се облече… Паниката й се усили, а главоболието я пронизваше.
„Дишай!“ — заповяда сама на себе си.
Всичко е наред, просто бе пила повечко.
Но къде по дяволите е Феб!
Добре… Последният й ясен спомен беше щастието й от покупката на великолепната чанта — рубинен пантоф…
— Мътните го взели! Чантата ми!
Тя погледна към малката бяла врата. Какво се случи по време на вечерята? Не можеше да улови спомена, макар да знаеше, че е там някъде. По някаква причина той се рееше спокойно, но отвъд възможностите й да го достигне. Дали не е упоена? От Феб? Но защо да го прави?
За да потисне страха си, Памела се хвана за една частица от реалността. Оставила е чисто новата си четири хиляди доларова чанта — рубинен пантоф в ресторанта. Със или без Феб, ще се върне и ще си я вземе!
Памела отвори вратата и влезе в… килер? В средата на килера имаше диск с размерите на врата, който трептеше и светеше. Един спомен се върна в обърканото й съзнание. Тя мина през този диск врата с Феб. Това беше входът към ресторанта. Като сви рамене, Памела прекрачи през странния портал.
Усети особено, гъделичкащо чувство — сякаш пера милваха леко кожата й. Жълтото мъждукане на крушката в килера премина в мека розовееща светлина.
Но Памела не влезе в превъзходния ресторант, за който имаше смътен спомен. Вместо това се озова насред величествена бална зала — огромна по размер и невероятно красива. Грамадното помещение беше пусто, като изключим двама души, които нещо си крещяха. Щом Памела се появи, те се обърнаха към нея.
Феб, гол до кръста, я гледаше с невярващи очи. В първия момент сестра му изглеждаше вбесена, но след това изражението й се промени…