Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Онзи му отвърна с нищо незначеща усмивка и с пълно безразличие:

— Да бе: „Да ти го набуча аз маркуча“.

— Браво. Точно така казваше Траволта на господин Котър. — Ухилих се на новия си приятел от радост, че най-после съм намерил нещо, което да ни свързва. Той, уви, отказа да отвърне на усмивката ми и продължи да ме наблюдава с вкаменено изражение.

— Та той точно на него приличаше — свих аз рамене, — с буйни косми по главата, по веждите, на мустака и по кокалчетата на ръцете. Все едно някой го беше облепил със сух трънак!

Агента маниак заклати глава при спомена, но Копелето продължаваше да ме фиксира заплашително.

— По едно време Джордж спря най-сетне да говори и дойде да се запознаем. „Избери си някое свободно бюро и почвай да въртиш“, рече след няколко секунди баналности. „Това ли е всичко? — попитах. — Наистина ли ме вземате на работа?“ „Ами защо не? На заплата няма да те слагам. Нали за теб това не е проблем?“ Тъкмо се канех да му отвърна, че не е, когато един от посредниците рипна от стола си и закрачи насам-натам. Джордж кимна към него с думите: „Този е Крис Найт, най-добрият ни продавач на акции. Изработил си е страхотен подход. Чуй го само…“

Кимнах и се съсредоточих върху Крис — висок слаб мъж, с удължено като на чистокръвен кон лице. Надали имаше повече от двайсет години, с вид на току-що изсулил се от бираджийско парти. И си спомням какъв ужас изпитах, като го чух как приказва. Мърмореше си под носа, замазваше думите. Едва го разбирах! Но в един миг взе, че се разкрещя по телефона. Използваше типичните за един брокер раздувки със скоростта на кратки картечни откоси: „Ей Богу! Бил! Гаранция ти давам! Тия акции няма начин да не се покачат! Няма празно! Изключено е! Имам сведения, все още неоповестени на широката публика — слушаш ли ме? Май не, понеже ти казвам, че имам вътрешна информация!“. Отлепи рязко слушалката от ухото си, завря я под носа си и я загледа с пълно презрение. След пет секунди блещене пак я долепи до ухото си и продължи да крещи. Погледнах Джордж и запитах „Какви ги плещи тоя?“. А Джордж кимна с вид на многознайко и отвърна: „Бива си го, к’во ще кажеш?“. Аз само поклатих глава, не вярвайки на ушите си, но нищо не казах. През това време Крис продължаваше да крещи: „Ама ти наистина ли не разбираш? Няма начин да загубим в тоя случай, Бил! Обещавам ти! Тия акции ще излетят чак до луната! Няма никакво «ако»! Сега е моментът да ги купиш! Моментално!“.