Тайната на мъртвите

Капитанът паркира джипа от едната страна на улицата и ги поведе към дървената веранда в предната част на гъсто населените дървени бараки. Стигнаха до врата, почукаха и влязоха.

Специалист Антъни Санчес седеше на дървена койка и играеше с видеоконзола „Х-бокс“ на четирийсетинчов телевизор, сложен на железен стол. Беше висок и широкоплещест, облечен в риза със защитен цвят, която беше достатъчно широка, за да има място за напомпаните му в спортната зала бицепси. Когато вратата се отвори, той се обърна да погледне и на екрана една състезателна кола излетя от пътя и избухна в огнено кълбо.

— Предполагам, че вие сте онези, заради които днес ми казаха да не излизам. — Кепето му беше килнато напред и козирката скриваше очите. Гласът на войника беше дрезгав, а чертите — изненадващо деликатни за силното му тяло.

— Ще ви чакам в колата — обяви капитанът.

Санчес натисна зеления бутон на конзолата. Без светлината от екрана помещението стана толкова сумрачно, че едва го различаваха. Мъжът се протегна към срещуположната койка и вдигна празна кутия от пица.

— Съжалявам, но нямаме бисквити, чай или нещо подобно.

Джесъп се наклони към него.

— Разкажи ми за Майкъл Ласкарис.

От Аби кепето се обърна към Джесъп, после към пода.

— Какво искаш да знаеш?

— Заедно сте занесли труп в Отдел „Изчезнали лица и криминологични изследвания“ — обади се Аби. — На описа стои твоят подпис.

Кепето не помръдна. Дъждът барабанеше по покрива на бараката. Дълга шипяща съгласна се чу от устата на мъжа: може би сдъвкана ругатня или просто беше въздъхнал.

— От доста време не съм се виждал с Майкъл.

— Мъртъв е — обясни Джесъп.

Санчес си играеше с джойстика на конзолата, правейки безсмислени кръгове с него.

— Разкажи ни как се запозна с Майкъл.

— В бар.

— Типично за него.

— Дойде да ме намери тук в базата. Беше в цивилни дрехи, но мисля, че се ориентираше добре вътре. Почерпи няколко бирички и всичко беше готино. След това ми каза, че прочел един доклад за мисия, който бях вкарал в базата данни на ЕСН.

— ЕСН? — попита Джесъп.

— Екип за свръзка и наблюдение. Моята част. Излизаме в групи по трима с всъдеход и разговаряме с местните, захранваме с информация командването. Нали разбирате, строим мостове.

— За какво беше този доклад?

— На север, около Нотинг Хил. Това е една махала…

— Маха… какво?

— Махала. Селище, нали разбирате. Както и да е. Там разговаряхме с няколко типове и в този миг се появява един фермер на косовския си „Харли“. — Санчес забеляза, че отново не го разбират. — Не сте ли ги виждали? Взимат градински култиватор, слагат му колелета вместо крилчатите лемежи, отзад му закачат ръчна количка и се получава нещо като пикап. Викаме им косовски харлита.