Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Знам за какво говориш — кимна Аби.
Джесъп имаше озадачен вид.
— Та този тип ни казва, че според него в земята на съседа му има скривалище за оръжие. Той бил добър гражданин, затова искал ние да знаем. Откровено казано, вероятно искаше полето за себе си. Но какво от това, нали? Отиваме и претърсваме, където ни е казал, и откриваме скрита врата и пещера с няколко ръждясали калашници и пистолети. Да, това е голяма работа, но не чак толкова голяма. Нещата излизат от контрол, когато осветяваме наоколо с фенерчетата си. Това място не е обикновена пещера — то е гробница или нещо подобно. По стените има стари рисунки, а в средата голям каменен ковчег.
Дъждът блъскаше още по-силно. Всичко, което Аби виждаше от Санчес, беше силуетът му, очертан на фона на зарешетения прозорец.
— Тогава ли намерихте трупа?
— Не тогава. Бяхме на мисия. Прибрахме оръжията и извикахме да арестуват собственика на земята. Командирът остави човек на пост. След това се прибрахме. Всъщност това не беше нашият сектор — ние сме Бойна група „Изток“, а мястото беше доста на север. Отидохме там просто за да покажем добра воля.
Добра воля пред кого, учуди се Аби.
— Както и да е, описах случилото се в доклада и седмица по-късно Майкъл се появи в бара и ме помоли да види мястото. Казах му, че няма проблеми, но трябва да е през свободното ми време. Ходя само където ми кажат. И два дни по-късно сержантът ме вика и ми казва, че съм определен да съпровождам един цивилен, отиващ да установява факти. Беше малко раздразнен, защото това му съсипваше графика, но Майкъл беше един от онези типове, които правят нещата да се случват.
Можеш да повториш това.
— Поехме на север по посока Митровица и пещерата. Бойна група „Север“ беше сложила на пост един норвежец, но Майкъл носеше какви ли не документи и нямаше проблеми. Влязохме вътре с няколко лоста и чукове. Майкъл посочи ковчега и каза: „Давай да отворим това нещо“.
Дъждът беше отслабнал. Единственият шум в стаята беше шуртенето от улуците и водосточните тръби отвън.
— Имам две командировки в Ирак, преди да дойда тук, и съм виждал какви ли не гадости. Но това беше направо лудост. Вътре беше тъмно като в рог и се сетих за проклятието на Тутанкамон и подобните глупости, които бълва каналът „Дискавъри“. Капакът наистина беше тежък. Направо ми се откъснаха пръстите, докато го вдигнем. Особено когато се видя какво има вътре.
— Скелет — обади се Аби. Тя си спомни празните орбити, потъмнелите кости на металната маса.
Главата на Санчес се стрелна нагоре към нея.
— Предполагам си го видяла в „Изчезнали лица“. Завихме го в мушама и го изнесохме покрай пазача. Майкъл искаше да вземе и капака на ковчега, но нямаше начин да го вдигнем и отнесем. Направи снимки на рисунките по стените и на вазата…
— Какво?
— Вазата. — Произнесе думата по американски, изяждайки началото. — Нещо подобно на глинена бутилка с размерите на еднолитрово шише малцово уиски. Беше в ковчега при трупа, запечатана с восък или нещо подобно.
— Майкъл отвори ли я?
— Не и пред мен. Излязохме доста бързо. Норвежецът говореше по радиостанцията си и Майкъл започна да става неспокоен. Потеглихме със скелета в багажника. Предполагам, малко като мафиоти.
Санчес свали кепето и започна да го върти из ръцете си. За пръв път Аби видя очите му — две блестящи точки светлина в сумрака.
— Това беше. Направих онова, което ми каза. Не мислех, че ще има някакви проблеми.
Чувствам болката ти, помисли си Аби. Аз съм в същата лодка.
— Майкъл спомена ли защо го интересува находката? — попита Джесъп.
— Говореше през цялото време, но не много по същество, ако разбирате какво искам да кажа. Попитах го за какво е всичко това, а той отговори, че било просто рутинна процедура.
— Но ти не му повярва?
— Не, но какво от това? Занасянето на труп в моргата не е нарушение на Женевската конвенция. Особено ако човекът е мъртъв от няколкостотин години. Както вече споменах, върша само онова, което ми кажат. Мъртвият римлянин не е мой проблем.
Аби се втренчи в него.
— Откъде знаеш, че е римлянин? Майкъл ли ти каза?
— Може би. Не си спомням. Но аз съм католик, бил съм в много черкви и зная, че надписите бяха на латински.