Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Топър излезе от палатката, а преди да стори същото, Въслата се обърна към тях, поклони се леко и го последва навън. Двамата с Ферул размениха погледи. Той изглеждаше като мечка, готова да нападне, с освирепял поглед и стегнати мускули на краката и ръцете. Намигна му. Както винаги, Ферул беше напълно уверен в способностите си. Темпър не можеше да се похвали със същото. Страховете му бяха потвърдени, когато двамата Нокти на стража пред вратата влязоха в палатката след като командирът им си тръгна. Опосум махна с ръка, сякаш за да хвърли нещо и изведнъж звуците от лагера около палатката секнаха като прерязани с нож.
„Мамка му“, прокле безгласно Темпър. „Това гарантира пълно уединение.“ Той реши да рискува с единствената възможност, за която се бе сетил, докато Въслата бе преценявала шансовете им.
— Прикривай ме — каза той на Ферул и с едно движение отстъпи назад, коленичи и вдигна ножа си с две ръце над гърдите на Дасем. Въслата бе казала, че „развява се на границата на селението на своя покровител“. Темпър се надяваше, че тя неволно му бе казала истината, защото Гуглата бе покровителят, в когото Дасем бе заклел душата си — заклел, но след това отрекъл.
Чу как Ферул парира първите атаки зад него и в същия миг заби ножа с всичка сила.
— Спри го! — изръмжа Опосум.
Нещо се удари в черепа на Темпър.
Дасем вдигна ръка, хвана Темпър за рамото и го избута настрани. След това се изправи. Темпър прелетя над едно празно легло и падна на отъпканата земя. От раната над окото му бликаше кръв, която го заслепяваше и топлеше лицето му. Изгледа остатъка от мелето проснат по гръб, замаян и нетърпелив всичко да свърши, и Гуглата да отнесе душата му.
Може би подведени от численото си предимство и лошото състояние на Дасем, Ноктите решиха да приключат нещата тук. Не, че Темпър можеше да ги обвинява. Все пак те не се бяха сражавали рамо до рамо с Дасем като него и Ферул. Не бяха виждали на какво бе способен Първият Меч. Освен това Ноктите имаха твърде високо мнение за себе си.
Битката се разгърна като бавен танц пред мътния поглед на Темпър. Ферул се завъртя настрани, отблъснат от Опосум. Кръв рукна от раните му, докато падаше. Другите трима се втурнаха към Дасем, който атакува най-близкостоящия. Посегна и смачка гърлото на мъжа в юмрука си с едно движение, след което се обърна към другите двама, като държеше трупа пред себе си като щит.
Въпреки това Джейд и другият Нокът нападнаха. Опосум мъдро отстъпи. Вместо да използва тялото като щит, Дасем го хвърли сякаш бе подкова. Ноктите паднаха в купчина. Темпър разбра колко разлютен бе Дасем поради екстравагантността на този ход и начина, по който Първият Меч се бе намръщил като буреносен облак.
След това той изрита Джейд по главата, изтръгна оръжието от ръката й и го прокара през шията й. Другият Нокът лежеше там, където бе паднал, замаян.
Опосум опита да проникне в Лабиринта си, но трябваше да избегне ножа, хвърлен от Дасем. Двамата тръгнаха един към друг. Опосум размаха оръжията си — стискаше по една кама във всяка ръка. Завъртяха се в кръг, като Опосум нападаше, а Дасем избягваше атаките му. Темпър се възхити от умението на Опосум — никога не беше виждал някой да си служи по-добре с ками. Но мъжът бе направил фатална грешка, когато не бе избягал в мига, в който Дасем се бе съживил. Може би, защото бе твърде арогантен.
Дасем атакува и получи резка през хълбока, но улови едната ръка на другия мъж. Завъртяха се и Темпър отново се изуми от ловкостта на Опосум. Но умението, силата и скоростта на Дасем, въпреки че бяха понижени, все пак превъзхождаха с много волята и невероятната тренираност на Опосум. Дасем прекърши китката му, усука ръката и заби собственото му острие в гърдите на Нокътя. Опосум се свлече и звуците от лагера се върнаха в палатката.
Темпър се усмихна и се предаде на твърдата студена тъмнина, която го дръпна надолу и той потъна към студените дълбини.
От време на време Темпър идваше на себе си, но после пак губеше съзнание. Веднъж го събуди остра болка в стомаха и видя Ферул, напрегнат и блед, който му направи жест да мълчи. Следващия път видя палатки и коли, тъмни и безлюдни. По-късно се събуди от остра болка и видя поле от високи треви, които шепнеха и съскаха на вятъра. Дасем, облечен в широка пелерина, го изгледа от високо и му се усмихна окуражително.