Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Ако някога мистър Домби, с арогантността на богатия човек, е могъл да си създаде смъртен враг, неумолим и жестоко отмъстителен в омразата си, дори един такъв враг би приел болката, пронизала сега гордото му сърце, като възмездие за обидата.
Той се наведе над сина си и го целуна. И ако в момента на целувката зрението му се замъгли от сянката, трепнала върху мъничкото личице на детето и закрила го от погледа му, то за този кратък миг навярно с вътрешния си взор мистър Домби съзря всичко по-ясно от всякога.
— Скоро ще се видим, Пол. Нали знаеш, че в съботните и неделните дни си свободен.
— Да, татко — отвърна Пол, втренчил поглед в сестра си, — в съботните и неделните дни.
— А ти ще се постараеш тук да напреднеш много в науката и да станеш образован мъж, нали? — каза мистър Домби.
— Ще се постарая — безучастно отговори детето.
— Ти скоро ще пораснеш! — добави мистър Домби.
— О! Съвсем скоро! — възкликна детето. И отново старческото изражение се прокрадна в чертите му подобно неуловим лъч. Той трепна и върху мисис Пипчин и моментално угасна от черните й одежди. Въпросната превъзходна кръвопийца пристъпи напред, за да се сбогува и да отведе Флорънс, което тя отдавна жадуваше да стори. С движението си тя извади мистър Домби от унеса — той седеше, приковал очи в Пол. След като го помилва по главата и отново стисна малката му ръчица, мистър Домби се сбогува с доктор Блимбър, мисис Блимбър и мис Блимбър с обичайната си студена учтивост и напусна кабинета.
Въпреки настояването му да не го изпращат, доктор Блимбър, мисис Блимбър и мис Блимбър се втурнаха всички напред да го придружат до вестибюла и по този начин мис Блимбър и докторът увлякоха със себе си и мисис Пипчин, която излезе заедно с групата от кабинета, преди да е успяла да сграбчи със себе си Флорънс. Благодарение на този благоприятен случай у Пол остана хубавият спомен как Флорънс се втурна обратно към него да обвие с ръце шията му и как му хвърли от вратата окуражителна усмивка, още по-лъчиста поради проблесналите сълзи — нейното лице бе последното, запечатало се в съзнанието му.
С изчезването на тази усмивка детското му сърчице се сви болезнено, а глобусите, книгите, слепият Омир и Минерва закръжиха из стаята. Съвсем внезапно обаче те се заковаха на мястото си и тогава отново от вестибюла до него долетя силното тиктакане, също както преди отправящо тържествения въпрос: „Как-се-чув-ства-мал-ки-ят-ми-при-я-тел? Как-се-чув-ства-мал-ки-ят-ми-при-я-тел?“
Пол седеше със скръстени ръце върху своя пиедестал и безмълвно се ослушваше. Би могъл да отговори: „Уморен, уморен, много самотен, много тъжен!“ Той продължаваше да седи, с болезнена празнота в детската си душа, обкръжен наоколо от студенина, пустота, непонятни сили, и изпитваше усещането, че му е наложено да води неугледен живот, без надеждата някой да го разкраси.
Глава XII
Образованието на Пол
След няколко минути, сторили се безкрайно дълги на малкия Пол, седнал върху масичката, доктор Блимбър отново влезе. Походката му бе величествена, с цел да събуди у неоформеното съзнание на детето възвишени чувства. Тя напомняше маршировка, но когато докторът издаваше десния си крак напред, той тържествено се обръщаше около оста си и описваше полукръг наляво, а после, при издаването на левия крак, по същия начин се извръщаше надясно. Така че при всяка своя крачка той сякаш се оглеждаше наоколо и питаше: „Ще се намери ли някой, така любезен, да ми посочи тема от която и да е област, за която аз не съм осведомен? Струва ми се, че няма такъв.“
Мисис Блимбър и мис Блимбър се завърнаха заедно с доктора и като вдигна новия си ученик от масичката, докторът го предаде на мис Блимбър.
— Корнелия — обърна се към нея докторът, — засега Домби ще бъде под твоя надзор. Развивай го, Корнелия, развивай го!
Мис Блимбър пое младия си питомник от ръцете на доктора, а Пол, усетил, че очилата изпитателно се насочват към него, сведе очи.
— На колко сте години, Домби? — попита мис Блимбър.
— На шест — отвърна Пол и като погледна крадешком младата дама, се зачуди защо косата й не е дълга като на Флорънс и защо тя прилича на момче.
— Какво знаете от латинската граматика, Домби? — продължи мис Блимбър.
— Нищо — промълви Пол. Почувствувал, че отговорът му е изумил чувствителната мис Блимбър, той огледа трите лица, надвесени над него, и обясни:
— Аз не бях здрав. Аз съм болнаво дете. Не можех да науча латинската граматика, докато се разхождах всеки ден със стария Глаб. Ако обичате, бих искал да кажете на стария Глаб да идва да ме навестява.